Автор: stoyan_5
Дата: 22-10-12 09:04
С много болка и мъка пиша този текст. Дано някой не ме разбере погрешно.
Ето за какво иде реч.
Преди години бащата на моята съпруга реши да ни прехвърли бащината си къща в с.Малорад, Врачанско.
А къщата – в центъра на селото. Къща построена преди повече от 100 години. Във възрожденски стил, с арки на входното верандно стълбище. Стените дебели по метър и нещо. Обзавеждането от масивни старинни мебели. Тъкани черги и покривала, като в музей. В приземната част дюкян, който някога е бил питейно заведение или както са го наричали селска кръчма. Изба с огромни бурета. Двора 2 декара с лозници, с покрит с керемиди кош /специален хамбар за зърно/. Алеи с цветя и калдъръми. Лятна кухня /мутвак/ с огнище и такъми за готвене на огън – бакърени казани, триноги, вериги и куки. Обор за животни, такъв какъвт си е бил още едно време. На двора огрома шейна за впрягане на конче - може би единствената запазена. Поне аз не бях виждал такава освен в руските филми - руската тройка. Всичко оградено с дебел дувар с керемиди. Кладенец с геранило. Красота.
Та отидохме миналата седмица да платим данъците и да нагледаме къщата.
Първо спряхме в с.Борован, където се плащат данъците. Докато съпругата ми отиде да плати, аз останах на площадчето пред административната сграда.
Направи ми впечатление, че няма българи. Ходил съм преди време – имаше си българи.
А сега насядали като гарвани покрай фонтана само роми. На кафенето пак роми – ромки с колички и бебета ромчета, а около тях по 2-3 по-големи играят. Баничарницата – роми. В градинката с оръдията – ромчета играят и майките им ромки ги наглеждат. Където и да влезнеш в магазинче – роми.
Видях 2 българки, които притичаха в страни от площада и бързо изчезнаха от погледа ми.
Свършихме си работата и отидохме до с.Малорад, където е и нашата къща. Не можахме да повярваме на очите си. Орадата съборена, къщата олуразрушена. Ограбено всичко – извадена електроинсталацията. Мутвака разрушен. От хомборо нямо и следа – дори камък не е останал.
Огледахме се наоколо – повечто къщи също ограбени и опустошени. И така цели квартали в центъра на селото.
Носех апарат, но не можах да снимам. Парализираха ми се крайниците. Едвам пристъпвах. Не можех да повярвам на погледа си.
Където има оцеляла и запазена къща виждахме как мърдат пердетата спуснати рязко за прикрият уплашените погледи на самотните старци, които ги обитават. Такава ще е съдбата и на техните къщи, когато и те си отидат от този свят.
Отидохме да потърсим един човек, който бе поискал да ползва двора за да сади царевица.
Оказа се, че живее в края на селото, преди циганските къщи. Нямаше го и разменихме няколко приказки с неговия син, докато го чакахме да дойде.
Каза, че циганите опустошавали къщите на хората, като било на мода да се продава и строителен материал от тях – тухли, камъни, греди, черчевета, прозорци, врати и др.
Било нещо нормално, тъй като гладът там бил много голям.
Селският полицай бил ром дори – какво да говоря повече.
Та си мисля, ако съдя държавата в Страсбург, че не осигурява едно от конституционните ми права, защита на личната собственост, дали ще успея. А и какво ще взема от и без това издъхващата ни родина.
Нали казва вътрешният министър, че престъпленията са намалели. Престъпленията на село дето няма кой да се жалва вече от тях или тези, които се извършват от мафията? То тя и мафията вече поостана без работа.
Няма българи – няма проблеми.
Гледам в съседна тема вече е отразена гаврата с Апостола и будителите ни.
Скоро това ще се случва и с нас самите.
Европа защитава малцинството, ама ни го връща всеки път, когато прекрачи границите им. Натиска държавата да им дава помощи без да работят и да им изплаща социалните придобивки при раждане на деца. Някои живеят само от това десетки години. Не плащат ток и вода.
Съвсем скоро, ние ще сме малцинство.
Минахме преди време през един град Руен, между Карнобат и Варна, чиито жители говорят изцяло на турски. Бях чувал, че има такива градове по-към турската граница, ама толкова към Варна не очаквах. Но това е уж по-друга тема.
Преди си мислех дано децата ни останат в България. Сега бих викнал с всичка сила – БЯГАЙТЕ ДЕЦА! СПАСЯВАЙТЕ СЕ ПОНЕ ВИЕ! За да може накога някой да разквза, че ни е имало. За да може да напише книгата "Последния българин".
И простете ми драги съфорумци, че така емоционално подхождам по този незначителен въпрос!
И за това, че ви загубих времето да четете тези неща, които може би изобщо не ви засягат и по никакъв начин не са свързани с вас или вашите близки!
|
|