PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 4 всички

напред

последна

Една добра статия за международното положние

Автор: J0R0
Дата: 18-09-12 22:43

Време за намиране на трудните решения

Константин Павлов - Комитата

Радикални ислямисти намериха повод да влязат в открита война със САЩ заради едно нискобюджетно филмче, направено от частни лица и пуснато в youtube.

Причината за това, че няколко американски и други посолства бяха атакувани и за човешките жертви, вкл. един американски посланик, не е във филма. Филмът е само повод за мобилизацията и за войната.

Причината е в силата, която тези групи усещат в себе си и най-вече в слабостта на евроатлантическия блок и неговия лидер САЩ.

В момента те знаят, че могат безнаказано да атакуват американски и други западни посолства, граждани и институции и шансът да бъдат наказани е минимален.

Тоест, конкурентите като млади вълчета искат да грабнат плячката от устата на големия сив вълк, който показва сериозни признаци на слабост и умора.

Те са готови да проверят какво и колко ще им бъде разрешено и в момента правят точно това.

Има голям риск в това да се говори за „Запада“ като за монолитен блок. Всяка генерализация съдържа своите рискове, но „Запад“ има, независимо как го дефинираме. За мен това е мястото, където хората не вярват сляпо на управници и авторитети и където е разрешено съществуването на критични гласове, където разгласяването на факти не е престъпление и където всеки може да взима решение какво да прави в личния си живот и как да възпитава децата си.

Западният (нашият) свят е изправен пред смъртна опасност, сравнима с опасността от ядрена война със СССР и Варшавския договор преди десетилетия.

Дори опасността е по-голяма от тази през студената война, защото, по странна прищявка на съдбата, още преди да започне тя, след 22. юни 1941 г. дните на сърпа, чука и петолъчката бяха преброени. Това беше датата на най-голямата относителна сила на СССР в света, след която той загуби способността си за експанзия в световен мащаб, загуби голяма част от идеологическата си привлекателност (която беше свързана с имиджа му на непобедима и завземаща нови територии система) и единственият път, който можеше да поеме, беше само надолу. Още тогава става ясно, че победата в битката между двете системи няма да е на комунизма, не само поради по-малките ресурси, но и поради по-неефективната икономика, по-тежката демографска ситуация, по-малкото уважение към човешката личност, по-затворената култура и силната враждебност към иновациите.

В момента, когато на сцената спорят Китай, западният свят и радикалният политически ислям положението е доста по-неясно и драматично и няма абсолютно никаква гаранция, че именно западните демократични общества (включително и прикрепената към този клуб България, която е от най-уязвимите), ще победят или поне ще оцелеят.

Радикалният политически ислям, а донякъде и радикалният политически теократизъм изобщо в момента трупат сила и тепърва имат да завземат територии.

Каква е ролята на религията и виновна ли е религията за нещо?

Както в случая с Pussy Riot, така и в случая с атаките над американските посолства, а и с част от защитиниците на Опиц, тънките политически сметки на фундаменталистките лидери се съединяват в гърмяща смес с невежеството и долните инстинкти на тълпата. На тълпата, на която демократичната свобода за правото и задължението да мислиш със собствената си глава в категориите на доброто и злото натежава твърде много.

Особено сложно е в страни с тежко наследство като България, които се люшкат между войнствения атеизъм и религиозния фундаментализъм, в които трудно се прави разграничение между търсенето на духовно начало, реално съществуващите духовни традиции и долнопробната фундаменталистка пропаганда.

Пълното отстъпление, тоест директното предаване на властта в ръцете на ислямистите и другите религиозни фанатици, с надеждата, че те ще запазят потребителското общество, свободите на словото, мисълта и съвестта, западния начин на живот и стандарта на живот поне в общи линии (тоест ще запазят компютрите, Интернет, модата, високите технологии, спорта, медицината, литературата, модерната музика и т.н.) са силно преувеличени. В историята е пълно със случаи, в които цветущи градове са били разрушавани заедно цялата си култура и достижения, от които завоевателите са можели да се възползват за собствено добро, но не са го правели.

Ако се направят безпринципни отстъпки, демокрацията ще трябва да се превърне в своята противоположност, а резултатите от просвещението ще бъдат до голяма степен нулирани.

Отстъпките, които бяха направени в областта на спорта и дипломацията не донесоха нищо, освен увереността, че Западът е слаб и безпринципен.

Очакванията са толкова оправдани, колкото очакванията през 1945 г. в Източна Европа комунистите да запазят гражданските свободи и пазарната икономика.

Дилемата е трудна – от една страна трябва да бъдат защитени фундаментални права и свободи, от друга – трябва да бъде защитен животът, собствеността и достойнството на гражданите на западния свят.

Къде са решенията?

И всичко това трябва да се прави в ситуация на тежка криза на запад, предизвикана от години живот и съществуване на кредит, от простиране „извън чергата“, която силно ограничава възможните варианти на действие и води до малки капитулации, маскирани като компромиси.

Президентът Обама беше избран главно заради това – да окастри „сухите клонки“, да остави само най-жизнеспособното и така да извади не само САЩ, но и целия западен свят от кризата.

Само че популистките лидери (може би и Обама принадлежи тук), готови да вървят с тълпата, да избират лесните решения и да и пригласят са твърде много и твърде силни в много страни по света.

Епохата изисква да се появят лидери, които са готови да застанат срещу тълпата, за да спасят цивилизацията. А после и да я преоткрият в духа на новото време.

За момента резултатите от политиката на Обама са противоречиви, особено наблюдавайки какво се случва там, където Арабската пролет победи и откъдето тръгна разговора.

Какво е правилното решение? Не знам, но знам че правилното решение обикновено е трудното решение.

оригиналът