Автор: asahi
Дата: 10-09-12 00:54
Кървав четвъртък
„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията.Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ", но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България." И запя националния химн „Шуми Марица". Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър."
Това пише в спомените си царица Йоана, вдовица на цар Борис ІІІ. Денят е 1 февруари 1945 година и в тази нощ действащият от 20 декември 1944 година т.нар. Народен съд произнася смъртните присъди на тримата регенти -- княз Кирил Преславски, Богдан Филов и генерал Никола Михов, на 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите след 1941 година, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени още същата нощ, като хората са разстрелвани един по един и заровени в общ гроб.
До април 1945 година Народният съд произнася 2730 смъртни присъди, от които са изпълнени около половината, понеже другата половина от хората вече са били убити от комунистите в първите дни след 9 септември 1944 година. Заедно с убийствата се постановява и конфискация на имуществото на осъдените, а техните близки са изселвани.
Според независими изследвания в първите месеци след комунистическия преврат са убити между 30 и 40 000 българи, предимно образовани, с авторитет и високо обществено положение. Стотици хиляди са минали през затворите и лагерите, интернирани са и им е отнето правото да учат, работят, да живеят в собствените си къщи.
|
|