Автор: Myth
Дата: 25-08-12 12:19
Автор: cameraman
Дата: 25-08-12 09:44
Вчера се възползвах от дългогодишния си опит в медиите и си набавих няколко безплатни билета за разходката с платнохода Калиакра... Малко преди тръгването- навалица... аз имам един излишен ваучър. /Жена ми не можа да се освободи от работа/ Предния ден, като идвах за билетите, собственикът на едното от пиратските кортабчета каза, че нито един от гражданите, които се натискат за билети не му е мястото на кораба("Никой не може да отдели достатъчно, за да си купи билет... Дори и разходка по палубата е нещо в техния случай") ..
... Остана билетчето в джоба ми и аз не зная на кого да услужа.... попитах колегите от медиите- нямат нужда- пускат ги без билетчета.... и гледам капитана на мостика как връща... един клошар с колело и две торби плячка от днешните казани... нямал билетче...
... сега имам смесени чувства... Дадох билетчето на клошаря... той остави колелото на морска гара, но си взе плячката със себе си и се качи на Калиакра... Този човек не се сети да ми благодари... Не че го направих за това.... въпреки това ... някой щеше да се радва повече... просто на клошаря вчера му е бил ден... ама и аз нямах алтернатива.
Незнам тъжно е, но понякога си мисля, че на някои от тези хора вероятно им е трудно и да се зарадват, някои от тях е възможно да се чувстват толкова унизени от начина на живот който са принудени да водят, че всичко им е черно, трудно е да се зарадват, трудно е да кажат благодаря, трудно е да погледнат други хора в очите от срам, просто са игнорирали всичко изградили са черупка около себе си и.....
Всъщност само гадая и просто ми се завъртяха такива мисли в главата. В момента в който си му го дал може и да не изпитал нищо нито, благодарност, нито нищо, но можеш да бъдеш сигурен, че когато корабчето е тръгнало по време на разходката в този клошар все е трепнало нещо.
|
|