Автор: wildheart
Дата: 01-08-12 08:08
Стефан Караджа (1840 - 1868)
,,... приключил със сандвича избързах да завържа разговор с група студенти:
- С какво се занимавате? – попитах без да се представям аз.
Те първо се спогледаха и след това една черноока хубавелка отговори високомерно:
- Следваме икономика, магистратура…
- Браво – казах – искрено възхитен – България има нужда именно от добри икономисти.
- А бе, ти остави България, първо ние да се уредим, пък после ще видим и България! – отвърна иронично хубавелката.
- Вие от къде сте? – продължих разговора аз.
За българките във Франция, такъв въпрос е изключително обиден. Той означава, че събеседника е разбрал, че госпожицата не е от София. Не знам защо всички искат да минат за софиянки.
- От Русе…отговори кисело студентката.
С начина по който се изрази, тя искаше да ми покаже, че моите шансове са сведени до нула. Като бивш спортист обаче, аз нямах никакво намерение да се откажа посред мача.
- И на колко сте години?
- На 28! – отговори натъртено тя.
- Знаете ли – продължих дипломатично аз – миналата седмица бях в Русе. Там до Дунава има един паметник, викат му Пантеона.
- Да знам го, но не съм го посещавала – отговори вече по-кротко мойта събеседничка.
- Вътре е гробът на Стефан Караджа. Някой може ли да ми каже на колко години е бил като е загинал? – обърнах се към цялата група аз. Отговорите заваляха 35, 40, 45 и повече години.
- На 28! – прекъснах наддаването аз. Представете си само, ако Караджата беше предпочел навремето първо той да се уреди, пък след това България…"
Из:,,КЪДЕ Е ДУХЪТ НА КАРАДЖАТА?!"
Автор:Божидар Чеков
|
|