Автор: NeDDRaG
Дата: 30-06-10 16:39
Последното. Да си го припомним:
Автор: HP
Дата: 01-03-09 19:16
-Марине, дебел си-изръси както си седяхме вечерта на масата жената.
-Само плюскаш и даваш на това псе и то да плюска и двамата приличате на лоени топки от това плюскане.
-Дебел съм, а пък кога трябва да ти купя нещо не съм дебел, сериозно се ядосах на тия думи. И кучето не е дебело, породата му е такава, тантуреста, даже е много добре и точно в каталога. Бастилиус ме погледна с грейнали очи и от радост замъкна бутилката с водка под дивана , за да си я изпие на спокойствие.
-Не ми обяснявай, от утре тръгвате на фитнес. Първо ще идваш с мен в спортната зала, после ще бягате с противния пияница в парка-заяви с тон, който не търпи възражение жената и за да се спаси от реплика , величествено напусна стаята.
Бастилиус се измъкна изпод дивана и тъжно ме погледна с надеждата да измисля нещо.
Викам, приятелю мой, умиране има , отърване няма-дай ще поспортуваме два , три дена, колкото да и мине и да забрави, а пък и май имаме нужда от раздвижване, я виж, пролет иде, нали трябва да се харесаш на кучките. Бастилиус отново ме погледна с онези очи като балтонени копчета и се строполи тъжно под масата.
На другия ден жената изпадна в еуфория, защото беше решила как за да ми е забавно, ще сваля килограми без да протестирам.
-Мило, ще те запишем на карате. Това е спорт и за тялото и за духа. Ще се почувстваш нов човек, че дано има полза и новия по става от теб, изсъска тя за заключение.
Викам си, ако те нокаутирам сега, дали няма да е по-добре, но в името на семейното щастие послушно се понесохме семейно към спортната зала. Бастилиус по пътя симулираше стомашни проблеми и за по-достоверно повръща 17 пъти, но жената бе непреклонна-ще спортувате и точка.
В залата ми дадоха карта и вече бях готов да се присъединя към групата на мастър Фунишики.
Мастър Фунишики се оказа дребно човече от азиатски произход, облечено в бяла нощница, която после разбрах, че се казвала кимоно.
-Хааааай!-изрева дребосъка току до мен, та чак подскочих. Погледнах го озадачено, а Бастилиус се скри зад мен и плахо надникна зад крака ми.
-Хаааааааай!-дребното човече отново изрева и посочи Бастилиус.
Нееее, не е Хай, Бастилиус е –много е послушен и ще мирува-опитах се да обясня аз.
Дребосъка извика някакъв младеж който ми обясни, че кучето не може да остане в залата и по-добре да съм го оставил в съблекалнята, а пък после ще си го взема.
С неохота замъкнах клетия Бастилиус в съблекалнята, дадох му малко мастика за успокоение и отново се върнах при нервния дребосък, след като и аз облякох бяла нощница.
А там се бяха събрали всички курсисти и наредени в кръг ме очакваха.
Младежът, който превеждаше командите на мастъра ми обясни, че днес има урок по ката фул контакт и аз, като нов , ще бъда в ролята на тренажора.
Викам, ей, да не е нещо опасно това тренажор, а той се подхилква и вика-не е бе, в ролята на кукла ще си, нищо опасно.
Е, щом не е опасно, значи няма страшно, успокоих се аз. Дребосъка отново изскочи отнякъде и застана срещу мен. Долу горе на височина колкото щерката-1.40-1.50 и се кланя. Поклоних се и аз, а дребосъка пак се кланя. Пак се поклоних, дребното и то. Викам, шшш, ей, я да не ма пунтираш, че вече ме заболя кръста. Давай, показвай там , квото имаш да показваш и да си ходя, че взе да ми омръзва.
В този миг обаче мастъра отново изрева хаааааааай и като ми отпра един крак в главата, все едно чух манастриски камбани да звънят. След като ме вдигнаха от земята, дребосъка отново се поклони, поклоних се и аз , мислейки, че урокът свърши-така и така главата ми бучеше като танкова дивизия. Да, ама не. Отново се чу Хааааааай и аз отново хоризонтирах на земята. Тоя път се изправих сам леко поизнервен.
Викам, шшшш, стига си удрял бе, аз съм тука да спортувам, кви са тез ритници и докато довърша изречението, отново Хаааай и кажи речи ми омръзна да правя кълбета , докато се спрях по гръб току до вратата.
И тук нещо се счупи в мен. Надигнах се , погледнах към дребосъка, който тъкмо изреваваше Хааааа… , но не можа да каже Й-краткото, защото след Хааааа се чу само едно- Туууууп. Мастъра застина за миг изпънат като свещ, избели очи и се строполяса на земята. После едни линейки, едни системи, апарати за обдишване.На мен само ми прегледаха юмрука за натъртване, ама казаха, че нищо ми няма. Изнесоха го човечеца иначе, казаха, че ще се оправи след месец, два и с пуснати сирени отлетяха към болницата. Групата на мастъра се евакуира моментално, а аз отидох да си прибера Бастилиуса. Да, ама не. Той просто го нямаше в съблекалнята. Предчуствайки за проблеми свалих нощницата и тъкмо когато се облякох се чуха женски писъци, трошене на стъкла и други шумове , които идваха да подскажат, че Бастилиус се е намерил. Излизам в коридора и виждам Бастилиус да търчи към мен, а зад него полуголи освирепели жени с краставици по лицето, начело с моята, да го мерят с разни предмети. Бастилиус се добра до мен и моментално офейкахме. А то какво се е случило. Скучаел е Бастилиус в съблекалнята, изпил си е мастиката и го е подпалило на вода. Излязъл да си потърси и се е натресъл в козметичния салон. Там е докопал краставиците, дето ги слагат по лицето и тъкмо ги е дояждал, когато са го засекли и са надали вой.
Жената се прибра час след мен, не ми говори дълго време след това, но и не ме кара да отслабвам повече. И за какво да отслабвам, а? Я виж мастъра, слаб и каратист, ама стои със шинирана челюст в болницата. А пък аз може да не съм слаб, ама си ходя на работа в леярната и не ми пука. Та такива ми ти работи.
|
|