Автор: J0R0
Дата: 23-05-12 19:12
...когато и да го претрепеш, все ще е късно (както казва един форумен специалист)
Предисторията
Обажда ми се преди няколко дни бившата ми жена, че на нейния адрес се получило някакво известие за мен, от куриерска фирма. Усетих още тогава някакъв курт-капан (вълчи капан), на което народът му вика кур-капан, ама си викам, дай да ида да си го взема...
Увод
Отивам и си получавам писмото, оказва се от НАП (Национална агенция по приходите). Някакво абсолютон неясно, увъртяно, пълно с неразбираеми съкращения и цифри, от което в крайна сметка разбирам само, че било заведено изпълнително дело срещу мен (неясно от кого) и че дължа на НАП 100 лева (неизвестно за какво) и още 100 лева за разходи и лихви.
Глава І - НАП
Отивам в НАП, където си плащам данъците, тегля си билетче, чакам да ме извикат на гише, за да ми обясни някой за какво иде реч. Като ми идва реда ви казват, господине, не сте за тук, идете в ТД на НАП на ул. Аксаков 21.
Глава ІІ - ТД на НАП
Отивам в ТД на НАП, където ми казват, господине не сте за тук, не можем да ви дадем никаква информация. Идете в отдел ПИ (принудително изпълнение) на Триадица 2, там ще ви кажат. Междувременно въртя на счетоводителя си, мисля си че той нещо е оплескал, обаче той си е изключил и двата телефона.
Глава ІІІ - ПИ
(или как щеше да замине зян един НЕКС 7
Отдел ПИ се оказва в сградата на Социалното министерство. Долу на входа има охрана и информация. Питат ме при кого отивам. Ми не знам при кого, искам някой да ми разтълкува едно неясно писмо, какво и защо трябва да плащам.
Писмото е подписано от публичен изпълнител Мариета Кастрева.
Елате в понеделник, казват ми, сега я няма.
ОК, като я няма, пуснете ме да ида при някой дето я замества, защото нямам време за губене а и доста съм набрал вече.
Еми не може, елате в понеделник - викат ми.
ОК, ама няма да дойда в понеделник, дошъл съм сега.
Но информацията и охраната престават да ми обръщат внимание...
Хубаво, казвам им, като не щете по нормалния начин, ще го направим с лошо.
По случайност си нося фотоапарата, вадя го и им викам - хайде сега ще го пусна на запис, а вие пред камерата да повторите думите си, как в работен ден, в работно време няма да ме приемете и да дойда в понеделник.
Все едно бях извадил предпазителя на бомба лимонка.
Охранителят се спуска върху мен и почва да ми дърпа апарата от ръцете, като крещи, ей сега ще го счупя.
Аз обаче съм преценил предварително че е по-нисък и по-хилав. Почва едно боричкане, дърпане за реверите, бутане, репчене, абе простотии... Човекът насреща лъха на алкохол, затова решвам че е по-добре да прибера апарата в чантичката, че от пиян всичко може да се очаква, ще вземе наистина да го счупи.
Въпреки че съм прибрал вече апарата охраната иска да ме гони.
Казвам им, че няма на какво основание да ме гонят в работен ден и че ако ме изгонят ще се изсипя след малко с всички медии тука.
(Заслужават го, ама нямам чак такива възможности. Размахвам им една самоделна прес-карта)
Ми какво съм искал от тях, и те деца хранели...
ОК, ама ги хранят с парите от моите данъци, така че да ме обслужат, това им е работата.
Искам да се свържа с началника им и да подам жалба, как охраната е употребил алкохол и физическо насилие. И как не ме допускат в работно време да си свърша работата.
Дават ми един телефон и един списък с вътрешни - да съм се оправял, и аз почвам да въртя.
Повечето дават свободно, накрая попадам на някаква служителка и и обяснявам проблема.
Казва ми да се кача. Обаче трябвало да се обади по другия телефон на охраната да ме пусне. Обажда се. Издават ми временен пропуск и жената ми казва на кой етаж и в коя стая...
Като се качвам в стаята, жената която ме посреща се оказва същата тази която търся - публичен изпълнител Мариета Кастрева - симпатична млада дама, някакси хич не върви да и отвъртя два шамара, въпреки че съм на косъм.
Е, защо казвам е всичката тая простотия и криене, защо за да дойде човек при вас трябва със скандал?
Еми, не знаела - охраната си била на Министерството, не била тяхна, тяхната си била на етажа (и действително на етажа имаше втора охрана, която също ми издаде пропуск). Това си били техни самоволни изпълнения - на Министерството.
ОК - приемам това обяснение, не знам доколко вярно и минаваме по същество - ровене из едни дебели папки с бумащина. Накрая се намира документа.
Развръзка
Оказва се, че било във връзка с бракоразводното ми дело от 2003 г. Някаква такса от 100 лв. не била внесена и СГС завел дело срещу мен и ме дал на публичен изпълнител за тия 100 лева.
Разбрах за какво е, минах през първата банка, платих ги.
(Доколкото помня от преди 10 години, тогава с бившата ми жена платихме на някакъв адвокат, който ни разведе, но никой не ми е казвал за никакви такси)
На излизане викам на охранителя - абе пич, не можеш и да лъжеш като хората - тая дето ми каза че я няма ме посрещна горе.
А той - аз съм само охрана, каквото ми наредят това правя. Ето списъка с хората които са ми казали че са тук и при които да пускам - и ми размахва някакъв списък, в който тая наистина я няма.
Епилог
Това обаче, което не мога да разбера е ЗАЩО?
Защо трябва да се процедира по тоя начин? Защо трябва да пращат призовка на стария ми адрес, през куриерска фирма, при положение че имат сегашния ми адрес? Оказа се, че го имат в компютъра, въпросната ПИ го извади от базата си с данни.
Защо трябва да завеждат дело, при положение че ако ми бяха пратили едно обикновено известие пак щях да си платя сумата.
Защо трябва държавните служители да се крият от хората, които трябва да обслужват.
Защо трябва охраната да се държат каго гавази, при положение че получават заплатата си не от съответния служител, а от нашите данъци...
Извод
Ще взема най-накрая да си купя една скрита камера, има такива в химикалки и запалки, защото само с разказчета по форумите няма оправия.
|
|