Автор: ivodam
Дата: 23-05-12 16:07
Едно цитатче:
...През 90-та, незнайно как, се бях оказал в Свищов, в някакво студентско общежитие, което по-скоро приличаше на склад за ракия. Ракията пристигаше във всевъзможни кашони от всички краища на родината и даваше криле на младежите, тръгнали да свалят правителството. Всъщност никой на никъде не беше тръгнал. Говореше се за някакви походи до София, но доста абстрактно и неопределено във времето. Лежахме по леглата, слушахме Джон Бон Джоуви, играехме карти и пиехме от сутринта. Единственото, което се виждаше през прозорците, беше гъста и непрозрачна мъгла, която създаваше особено усещане за пълна изолация, безнадеждност и същевременно за уют. Никой не си и правеше труда да излиза от общежитието. Ракията беше предостатъчно и непрекъснато пристигаха нови пратки, а антикомунистическата революцията плавно се трансформираше в сексуална.
Аз, спомням си, бях много болен – висока температура, треска, кашлица. Изглеждах зле и сигурно това беше причината още първия ден едно слабо момиче с къса коса и големи гърди да се лепне за мен. Даваше ми хапчета, хранеше ме с компот и от време на време ме караше да си меря температурата. През нощта ме приюти в леглото си и след като десетина минути слушахме как съквартирантката й на съседното легло се натиска с някакъв невидим и непознат тип, започнахме да се целуваме и опипваме. Правихме секс. Няколко дни по-късно мъглата се разнесе, правителството падна, ракията свърши, аз оздравях, а момичето тръгна на лекции. Единственото, което ми остана като спомен от този период, беше една кафява кожена шапка, която бях купил от някакъв румънец. И досега не мога да си дам задоволително обяснение – как и защо, да му се не види, бях попаднал точно в Свищов по това време.
|
|