Автор: asahi
Дата: 05-05-12 10:41
Звъни ми снощи по малките часове домашният телефон. Така и така ме събуди, реших да приема философски случката и вдигам телефона:
-Да, моля,
-Здравей! Гласът един мъжки, хрипав, с възторг някакъв.
-Здравей, казвам.
-Как си? Как сте вкъщи?
-Благодаря, добре.
-Бай Митьо се обажда, от Америка.
-Как си, бай Митьо?
-Добре съм. Аз съм бай Митьо, от Америка. Абе трудно стана, ама даяним.
-Дръж се, бай Митьо!
-Държа, държа. Много поздрави вкъщи и целуни дететето.
-Непременно, бай Митьо. Жив и здрав, благодаря че се обади.
-Хайде дочуване.
-Чао.
Че беше грешка - ясно е. Но трябва да се чуваме с нашенците от Америка.
|
|