PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

няма толкова руса жена...

Автор: мара
Дата: 30-03-12 16:47

Днеска ставам аз рано зарана да ида да ми земат кръв с профилактична цел. Ведро засмяна разтъпквам пеша града, малко вали, та си носа и чадърче.
Влизам в лабораторията, закачам чадърчето, а едната кака кат го видя - голям смях! Вика - и аз имам едно такова, много ми е хубаво, ама седи в гардероба, щото много забравям. Затва, казва, нося некви китайски ментаци и ми ги обръща вятъра, ама не ми пука кат ги забравя. Аз се подхилквам, ама нищо не казвам, щото чадър само един път съм забравяла, нали почти не ползвам, вали си ме. Както и да е, ставам, замятам се там с контошчето и си тръгвам. Опааааааа...ма вънка вали! И се сещам, че чадърчето...ми върнах се, посмяхме се още малко и пак си тръгвам.
Вървя си и си мисля, че требе да мина през Пикадилито, да зема хляб, кенеф папир, цигари...ей такива неща. Пък както си вървях, сетих се, че има с/у 4-то районно убава пицария и мога едно тесто да зема оттам и да врътна печиво некво. Тръгнах, а па пътем видях и некъв хубав квартален магазин. Викам си - ми кво ше одя в Пикадилито и ще се мотам из катакомбите, я ей тука ще влезна...и влизам, гледам си, мотам се, напазарувах си и си излизам. А след мене една добра жена вика: Госпожооо, Госпожооо! Чадъра ви! Забравихте си чадъра! - да я поживи господ, върнах се, зех си чадъра, посмяхме се. Влизам в съседния дюкян, дето е тестото за пицата. Майсторът таман го слага на някви пакети в хладилника, разприказвахме се, похвалих го тва ми ти тесто, обясних, че специално за него от другия край на махалата идвам, изкарахме 5 минути в разговорка и си тръгнах. Таман излизам и момата зад щанда вика:
- Ами тоя чадър ваш ли е?
- Мой! - викам и пак смяях, закачки и такива ми ти неща. И вървя си пак аз, стигам до Хемус, пресичам и се сещам: Бахмааму! Ами тестото?! - поглеждам в раницата - не го виждам. Бъркам в джоба - ааа, няма ги 2-та кинта, начи съм го платила. Мале, след сичките забравяния на чадъра, ся и тестото, на тва отгоре тия вече ме знаят ква съм, затва ще погинат от смях кат се върна. И пак си вървя, тоя път - в обратна посока. Хихикам си и си представям таа кретенска ситуация. А гражданите ме подминават малко забързано, щото сигур не им изглеждам твърде нормална.
Както и да е...стигам обратно в пицарията, а вътре неколко клиентина. Заставам на тезгяха и чакам да почнат да ме поднасят за забравеното тесто, ама не...пичът ме поглежда леко любопитно и си давам сметка, че не се сеща кво търся пак там.
- Амииии...аз май си забравих тестото. - той ме гледа и се чуди да се смее ли или все пак да остане сериозен.
- Не сте го забравили, прибрахте го в раницата! - почвам пак да ровя в раницата - тестото ми се блещи най-отгоре - кво съм гледала - не знам, ама просто тогава не издържах и направо зех да вия от смях. И му разправям: - Еееей, ма няма такава руса жена! Излизам си, смея си се сама...ама не хихикам ами цвиля. А гражданите направо минават на другия тротоар. Сълзи ми течаха по лицето, ами добре, че нямах нещо там грим, фон дьо тен и други екстри, та да замажа окончателно положението...

Тва е, драги ми читатели. Няма толкоз руса жена.