Автор: georgivelev
Дата: 26-03-12 19:45
А всъщност objective-c, заедно с Cocoa, представляват невероятно добро пособие за писане на програми. Няма да навлизам в детайли, има си книжки. 2 неща да спомена, едното е, че Cocoa + obejctive-c позволяват промяна в кода на програмата по време на run-time (точно така, може да се променя кода на програмата по време на изпълнение, без да се налага прекомпилиране), както и че Microsoft са се опитвали да лицензират Сосоа за уиндоус - неуспешно, както показва практиката.
Гледайте WWDC конференцията от 2003, където Стив Джобс демонстрира Xcode.
Съгласен съм със Сайбъра, че objective-C изглежда странен в началото, но като му свикнеш изведнъж става много удобно. Това с наименованите параметри всъщност е предимство и подобрява четимостта на програмата. Представи си, че имаш функция с 6-7 параметъра. Много по-прегледно е да виждаш навсякъде в кода какво точно присвояваш на тези параметри.
Моите впечатления са, че не е никак трудно да се работи с xCode, естествено, има някакъв първоначален период на адаптация към езика и design patterns, които ползват. За съжаление, твърде много се уморявам от дневната си работа. Иначе бих се впуснал да направя някое приложение за правене на хубава музика, примерно, за iPad. Примерно, да му задам мелодията, а онова само да си направи акомпанимента, да разпечата партитурата и да изпрати на оркестрантите партиите, за да репетират. Лошото е, че на iPad-a процесорът е все още много слабичък и не може да се разработи по-комплексна програма за правене на музика или обработка на изображения.
Все ме е яд, че няма все още по-лек вариант на Sibelius, който да върви на iPad-a. Много би ми било гот докато съм някъде, да мога да драсна няколко петолиния и да запиша мелодията, която ми е хрумнала.
|
|