Автор: mun4o
Дата: 01-03-12 12:38
Една голяма част от нас, българите, не знаят, че наименованието на месец март от годишния календар и името на бога на войната Март ( Марс ) са дошли от духовното и културно наследство на нашите предци траките, и в частност на най-смелите и благородни от всички траки – гетите (готите).
Вземам повод от датата 1 март, както и от това, че днес поздравих много хора по улицата с думите “Честит Дядо Март”, а след реакцията им на учудване им разказвах това, което и вие ще прочетете по-долу, само че в по- кратък вариант.
Избрах да публикувам изцяло статията на Борислав Георгиев - “Мартеницата”, която според мен доста добре осветлява темата. Борислав Георгиев - Боцмана не е професионален историк, но е известен със задълбочените си познания по антична история и история на България. В момента живее и работи в Испания. Публикува статиите си в престижния исторически сайт http://www.bg-history.info/, а неговите изследвания, които се позовават на древните оригинални източници преобъщат на 180 градуса много базисни моменти в историята на България.
Мартеницата
Борислав Георгиев – Боцман
Мартеницата не е била символ на това за което се представя днес. Основното различие тръгва от момента, когато над Балканите се изсипва калният водопад на панславизма, т.е. началото на ХХ в. Основните мотиви естествено се свързват с руската дума „белое, белие” и т.н. с ударение на „е”, та до Бела Барток. Оттук нататък всичко което не е свързано с белотата на „славянската” трактовка, се приписва на монголоиди нахлули чак от Китай и от по-далече, счита се за ненаучно, и съответно се подтиска с всички средства на васалната държава.
Можем ли да си спомним, да индикираме този обичай за времето преди ХІХ в. ? Едва ли, само сме убедени че е съществувал. Преди това, дори се оспорваше има или не български език, какво остава за фолклора на този народ, с таен и неясен език. На политическата сцена са били руският и германският милитаризъм, които налагат своите национални и политически виждания на останалата невежа Европа. Едните с панславизма, другите с арийството. След раздробяването на българската народност след 1878г. в изкуствени политически формации, тази народност се оказа в границите на шест държави. Започна втълпяването, че народа е дошъл от Азия на коне ( като естествено е нямал и лъжици за ползване) и трябва да слуша Големите Братя какъв е бил, е, и трябва да бъде. А най - удобното за Големите .Братя. беше народа да е селски, прост и покорен. Тъкмо поради тази причина се изтъкваха личности като Паисий, държащ на словенския език ( така се бил наричал славянският тогава ), „Върви народе възродени” ( възроден сега благодарение на славянството на Възродителите), цар Борис (до вчера азиатски хан, приел християнството от фанариотите) и т. н. славянски и азиатски втълпявания, които всеки от старото поколение знае, но повтарям досадно за информация на по-младите. Е, нека разгледаме това което имаме завещано като знание за мартеницата.
Мартеницата е символ на Баба Барта и се носи да няма студове, гладове и др. пожелания които пожелания имат преди всичко селски характер. Какво се цели с такива характеристики:
Позиция: Набляга се на предполагаеми природни дадености, които е желателно или не, да се случат. По никакъв начин мартеницата не се свързва с нещо конкретно от бита на българина. През март нито се оре, нито се сее, жъне, бере и т.н. Но се тъче, преде, шие и т.н. усилено. Т.е. мартеницата е свързана преди всичко със женската дейност и оттам несъмнено идва и израза „баба Марта”. Това е втълпявано за да се изгради представата за мартеницата като свързана с хипотетични идеи – преди всичко на верска основа. Нека разгледаме предположението, дали баба Марта, не е Дядо Март ?
Контра позиция: Зимата обаче е време за война. И този сезон е доказано такъв (планово военен) в почти всички сведения за древни народи. Това обаче се случва с уседнал народ. Българите не трябва да бъдат уседнал народ, а дошъл вчера на коне и поради това облечени в кожи. На българина трябва да му бъде внушено, че той по никакъв начин не е използвал зимата за бойни походи. А зимните бойни походи са предполагаемо извършвани само тогава, когато е имало глад сред народа по една или друга причина. Или зимен поход по закон. От тази гледна точка нямаме никакви основания да сменяме рода на месец март от мъжки на женски, че да става и баба. В езика това не е могло да бъде променено с политически решения върху фолклорната материя и там м. март си е останал от мъжки род.
Кой е Март ? Март си е божество с над 2000 г. възраст на територията на Европа и на българите е много важно да бъде втълпено, че нямат нищо общо с него. Те са от Азия, дошли са вчера и трябва да бъдат "освобождавани" когато е "необходимо".
Къде живее Март ? Всички древни автора са единодушни – той царства около планината Хем. В по-нови времена, някои народи се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета по различни части на Европа. Нямаме нищо против такова репликиране на името, но трябва да се помни, че домът му е Хемус планина.
Кого защищава Март ?
Ето какво казва Claudius Claudianus (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341
„Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки….”
Март защищава траките. Траките наверно са знаели за тази защита и са индикирали пазенето с някакви знаци, докато други народи - не, поради очевидната си непривързаност към този бог. Ние твърдим, че точно мартеницата е индикация за привързаността, почитта към този Бог. И точно поради тази причина, индикацията – всеизвестната мартеница, носи името на своя патрон. Не е много вероятно мартеницата да носи името на бабата на Март или на дядо му, понеже нямаме такива източници, които да казват, че роднините му носят сходни имена.
Как е индикиран, отличен Март в българската носия ?
Това несъмнено е червеният цвят. Червените шевици, червения пояс. Но не и тотално червено облекло.
Кои са му роднини на Март ? Първата и най-почитана родствена връзка по права линия е Белона. Сестра му. Или жена му. Не е ясно точно каква е била, но, че се е казвала Белона, спор няма. Каква е по нрав сестра му ? Надскочила е брат си по войнолюбство и е наречена Богиня на войната. Корена на думата е „бело”. Имаме ли някакви топоними тук напомнящи сестра му или всичко е със азиатски термини покрито ?! Бело-градчик – крепост , не е поле за оран и посев. Бело-морие – морето на войната. Бело-кос – коси на опитен, добър воин, защото ако не беше добър, нямаше да има време косата му да побелее. И съществуващи два изговора на името. С „е” на запад от ятовата граница и с „я” на изток – (това е приблизително меридиана на Лом – Благоевград ). Няма да разглеждаме тези лингвинистични проблеми, защото не са в темата само ще споменем пътьом някои словообразователни : бело - , бяло - , бела- , беля - , и т.н., и за които трябва сериозно изследване доколко са древни понятия, а не нови репити на старият корен.
Какви други символи има Март ? Червената планета е наречена именно на негово име поради кръвожадността му - с цвета на кръвта.
Белона впоследствие приема по благовиден израз ( с развитието на цивилизацията) с разбиране като хубава, бяла и това е напълно в българските разбирания за женственост и цялото развитие на тази дума може да се проследи в българската реч но. . . . .връзката с брата не е прекъсната и мартеницата обикновено се прави като две човечета – бяло (Белона) и червено (Март) вързани на една връв.
Ако тези съждения са верни и мартеницата е синоним на брата и сестрата Бога и Богинята на войната от днешните български земи и българите дойдоха вчера тук от азиатските степи, то несъмнено този символичен атрибут би трябвало да е известен и популярен сред други народи живели на Балканите преди да дойдат българите – траки, даки, гети, и т.н. Къде имаме на друго място по Европа мартеници. Категорично никъде. Името е известно като мартеника в спорадични анклави в Украйна (които може и да са от българските изселвания на север, следствие на руско-турските войни), в Бесарабия ( една автентична българска колония) и сред келтите в североизточна Испания, където обаче символа съшествува само като червено-бял дебел ширит, носен за успех и щастие през врата. Че червеният цвят е символ на кръвта, може да се подразбере и от българските носии. Имаме шевици, пояси (символ на първенство над околните и до днес в Европейската символика. Също и в Латинска Америка, където е внесена от европейците) в червено и никога преобладаващ червен цвят на носията. Преобладаващият цвят на българските носии е белият – на Белона. И до ден днешен когато на българина му предстои нещо важно, той слага чисто бяла риза, без украшения.
С кого ни свързва мартеницата ?
Несъмнено с войнолюбивите мизийци ( споменати още от Омир, като специалисти в близък бой), траките ( участници във всички войни които се водят в древността, но обявени за „изчезнали”), гетите (за които смъртта е само един преход към „друго място”) и т.н. Доколко хилядолетната история на Балканите е вплетена в българската символна традиция означена в закичване с мартеница през времето на Бога Март мисля, че успяхме частично да представим. Сега ясно ли е защо Бог Март (произнасян с окончание S от латинците, но запазил автентичното си име в почти всички европейски езици за означаване на месеца) е прекръстен на „баба Марта”, защо се внушава, че мартеницата е символ на здраве, благоденствие и берекет, а не на мъжество, смелост и жертвоготовност, защо се дава символичен откуп на обикалящите коледари ( този откуп е точно означен по стойност, когато някой иска да се откупи от влизане във войската в по-късните традиции в българско), защо коледарите налагат със сурвакници (защото са пердашили с мечове при обиколката си, те са били де факто „наборна комисия” ) и т.н.
За които не са се сетили още ще отговорим – защото по никакъв начин българите не трябваше да се свързват с автохтонното население на тази земя по никакъв (нито езиков, нито расов, нито културен) признак, за да бъде оправдана окупацията на Големите Братя, когато разиграват собствените си народи и решат да ги хвърлят в битки на Балканите. А мартеницата е уникален и действащ артефакт за родовата памет на българина, който трябва да заеме подобаващото му се място в бойният пантеон на българщината. “
|
|
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram