Автор: onakava
Дата: 21-02-12 23:09
Може ли, може ли?
Аз служех първо в Лом...е, няма толкова грозен град, толкова депресарски, и с толко много гарги. Га, га, бръснати глави, съкрушена бях просто. Поделението се падаше отляво на линията - един дълга права улица с опадали листа - есен, как иначе. И гарги, много гарги. Първата седмица след клетвата бяхме стотина женки, на втората бяхме наполовина, от третата натам - само аз и разни майки. Музикален фон Брадърс ин Армс. Метлите им бяха от марихуана, или поне така твърдяха. На тръгване, като минаваше влака покрай поделението, всички се накачуряха по оргадите и лостовете и махаха - и аз им махах, и си търсех моята глава.
После ни преместиха в Ихтиман - малко, уютно поделенийце точно под магистралата, стигаше се пеша по един прав път с дървета отрастрани - приятен път, слънчеви спомени имам от него - може би защото беше пролет. Имаше и топла стаичка, в която ни даваха да си правим чайче - насаме. От колоните бухаше "Don't Speak".
Трети епизод - Четвърти километър, на три спирки от нас. Два пъти счупен крак и...така чаканото уволнение, една година по-рано, срещу скромна сума. Замина изненадващо за Щатите и повече не го видях.
Сниф, сниф
|
|