Автор: carl_cox
Дата: 17-02-12 00:06
J0R0 - защото критериите за успех, щастие, приятно, кеф, наслада и тн са други, са съвсем различни от онези преди години.
абсурдното според мен е, че технологиите, комуникациите и възможностите за контакт се развиват невероятно бързо, но въпреки това хората се чувстват по-самотни и неразбрани, като липсата на сродна душа е по-силна от преди години.
отдавам го на 2 фактора.
От една страна хората тогава не са се замисляли и самоанализирали толкова много и в такива детайли какво им е липсвало и дали са чак толкова нещастни, както днес го правят в развитите страни...като така не са изпадали и в депресии и не са подозирали какво е стрес, а трябва да отчетем, че все пак живота е бил доста по-просто устроен и е течел с по-бавни темпове...
Другият фактор и далече по-важен, е че хората преди години напълно съзнателно не са поставяли акцента върху себе си, нуждите си, желанията си, копнежите и стремежите си...важното е било да се живи,здрави и дадат потомство, независимо от всичко.
сега ежедневно ни облъчват да задоволяваме нуждите на АЗ-а, да търсим баланса и хармонията, да наблягаме на собственото благополучие, да приемаме без гняв по-добрите от нас, да търсим денонощно митичния женски оргазъм, да перем евтино и искрящо, да запазим позитивния тон, дори да отпадаме от актуалните възприятия за финансово благоденствие и тн и тн
или иначе казано, преди години, ценностите и мащабите са били други и съответно хората са възприемали по друг начин същите днешни определения за щастие/нещастие, успех/провал, красиво/грозно и благополучие/нищета.
имам и друга теория - че хората преди години са били същите като днешните - точно толкова податливи на стрес, колкото днешните, просто не са го знаели или осъзнавали, нито пък търсели себе си с такъв хъс...или пък са смятали за срам, това което днес се възприема за нормално - хората да признават на глас своите слабости и желания...
стана много сложно затова спирам
|
|