Автор: ценослав
Дата: 04-02-12 20:42
Любовта е до време, макар че не ни се изка. Приказката се превръща в роман, когато се появат децата, когато възникнат първите конфликти /нежни вътрешно инциденти/ за това какво е направила майка ти, или що така брат ти. Естественно идват и някои "лишение" които трябва да търпим, щото нали приятели, компании, колеги - ма те са ергени и моми, а ние "сИриозни хора". Да не говорим за разните сметки, данъци, разходи, неразбории и др. И човек почва да си вика, що ли го взех тоя /тая/. Ма после като се замисли си вика "добре че я взех тая /тоя/". Но такъв е живота. Любовта прераства в семейна отговорност отдадена към възпитанието на деца, кариера и др. 32 години "търпя" и ми е хубаво. Щото има човек с който мога да споделя, да ме подпира кога с "глава бетон трябва да разбивам" и да вкусваме от успехите ни. Деца възпатахме, одъртеваме заедно. Ма па "голям праз" няма да векуваме я.
|
|