Автор: e-mil
Дата: 22-01-12 14:07
Авторът на статията повърхностно разглежда София от преди 100 години от гледна точка на днешните стандарти и затова се дъни още в началото.
"Себион е било името на едно белгийско дружество. Някъде в началото на 20 век софийската община го пазарила да електрифицира града... Общината кротко приела напрежението в мрежата да бъде 150 волта."
Обаче доц. инж. Мире Спиров разказва друга история. в която общината не изглежда толкова "кротка". Решението за електрификация на София е от края на 19 век, а не от началото на 20-ти. През 1897 и 1898 са проведени три търга. Последният е спечелен от френския инженер Шарл Бертолюс, който пък прехвърля правата си на френското "„Дружество на големите строителни Марсилски предприятия". През 1900 год. дружеството завършва ВЕЦ "Панчарево" плюс разпределителната мрежа на 150 волта. Така че решението за техническите параметри е взето най-късно през 1898 год.
А въпросното белгийско дружество купува концесията от французите чак през 1908 год., когато вече има изградени вече две централи - през 1902 започва строежът на втората.
* * *
"Никъде по света няма такова напрежение. По света се използва напрежение от 110/127 волта. Или от 220 волта. Електроуреди, предназначени за първото, ще изгорят на софийското. А тези за второто няма да работят."
Първо: преди 115 години в Европа е нямало сериозен пазар на потребителски електроуреди, изключая крушките. Градските концесии са били за осветление, а не за готварските печки на гражданите. А индустрията вече е експериментирала здраво. Било е въпрос на пазар откъде ще се купят крушки за какво напрежение и на каква цена. Стандарти за напрежение все още е нямало.
Второ: не само, че ги е нямало в края на 19 век, ами и все още се борят системите за прав ток на Едисън и тази за променлив ток на Тесла.
А защо точно 150 волта?
По времето, когато са проведени софийските търгове, в САЩ различните компании подават различни напрежения - 95, 97, 100, 105, 110 волта. Вече се появяват обсъждания, че трябва да има стандартизация и увеличение на напрежението. И колкото повече - толкова по-добре. Тогава индустрията започва постъпково с течение на времето да увеличават напрежението с по половин-един волта на година. Изчислили са го, че с постепенната подмяна на индустриалното оборудване ще са стигнали до 150 волта. Само че, когато стигат до 120 (какъвто всъщност е сегашният им стандарт) се оказва, че произведеното оборудване вече не само има по-дълъг живот, ами и работи доста добре. Междувременно започват да издават National Electrical Code - списък с правила за монтаж на електрически системи. Този списък се обновява на всеки три години и правилата заложение в него (дори в последния от 2011 год) въплъщават идеята за напрежение от 150 волта. На много места, има технически характеристики за трансформатори и окабеляване, които гласят: "... там където напрежението не превишава 150 волта."
Само че в първото му издание от 1897 год. този волтаж го няма. Има обща глава за напрежения под 300 волта. А САЩ са били водещата страна в електрификацията. При това положение хич не е чудно, че французинът е убедил общината да приеме 150-те волта като инвестиция за бъдещето.
Що се отнася до европейския стандарт - чак на следващата година след спечеления софийски търг, през 1899 берлинската BEW решава да увеличи напрежението си на 220 волта. Но това е само една компания в само един град. Още няма държави приели единен стандарт.
* * *
"София премина към напрежение от 220 волта чак през 1962 година."
За сравнение - не сме били единствените. Просто сме следвали общата вълна. До края на Втората световна война в Европа (включително Великобритания) все още е имало мрежи и на 220 волта и на 110 волта променливо напрежение. Общият стандарт от 220 започва да се налага през 50-те години. И смяната не е станала бързо. Макар, че Едисън губи войната за правия ток още в началото на века, в Хелзинки част от мрежата е била DC чак до 40-те години, а в Стокхолм - до 70-те. Дори и в Щатите - част от Бостън ползва прав ток до 60-те.
* * *
Същото е и положението с честотите. Между края на 19 век и началото на 20 е имало бясна борба за надмощие. Въпреки, че големите компании вече са прокавали идеи за 50 и 60 херца, изграденото до момента оборудване е работело на различни честоти. Например в Щатите е имало станции, които пускат 25 херца, 27, 33, 40, 60, 62,5, 66,7 и т.н. И това не е било само заради конкуренция. Голямата Дженерал Илектрик е имала станции на 5 различни честоти. Така е било и в Европа. По-богатите градове са направили електрификация по-рано и общата картина е била една голяма каша. В Германия са ползвали 25, 40, 42, 50, 60 и 70 херца. Рим и Женева - 46 херца. На някои места в Европа - 125 и 133 херца. Например в Лондон през 1918 са работели мрежи на 10 различни честоти.
Дори след Втората световна война в Европа все още работят 4 различни честоти на тока. Великобритания сменя честотата от 60 херца на 50 заради и без това масовата смяна на напрежение в Европа, която споменах по-горе.
При цялата тази шарена картинка е малко нелепо да се сърдим на софийските общинари отпреди 100 години.
|
|
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram