Автор: n1x0n
Дата: 18-11-11 22:03
Тъкмо преди ден-два си мислих точно по този въпрос.
Гледах едно хлапе как си играе само в парка и си води някакви разговори със себе си и си мислех какво чудесно нещо е детската фантазия - необременена от предразсъдъци, от очаквания, от правила, от възпитание...
Прибирайки се към къщи се разминах с една жена, явно от работа се прибираше - уморена, с чантите и т.н. Нямаше хендсфрий - очевидно су говореше тихично сама на себе си. Първо си казах "горката, отсега е бръмнала", но после се осъзнах, че ставам жертва на някакви клишета в отношението към хората, с които съм се заразил неусетно.
В действителност и жената и детето преживяваха по еднакъв начин една измислена случка, някакъв измислен разговор с някой, на когото казват неща, които извън фантазията си - най-вероятно никога няма да кажат...
Защо в единият случай го смятаме за "сладко" а в другият за "тиха лудост" - не знам.
|
|