Автор: CyberGene
Дата: 07-11-11 18:51
Между другото към Стефано Болани имам много специално отношение, пействам едно мнение, което писах в един друг форум преди две години:
Преди доста години, може би '98 или '99, бях на един концерт в Народния театър, където първо свири група ОМ - типичните за тях неща, имат и добри попадения, но като цяло за мен лидерът им клавирист повече го раздава концептуалист и повече свири out, отколкото смислено. След това на сцената излязоха дотогава неизвестните за мен италианци Стефано Болани (пиано) и Енрико Рава (тромпет), които просто ме удариха с парен чук! Стефано Болани импровизираше невероятно, дори направи някакви препратки (за мен бяха по-скоро гаври) с това, което бяха свирили ОМ преди това, едновременно много лиричен, много виртуозен, прецизен, абе просто пианист-идол! Но мен винаги ме е било срам да ходя после да търся музикантите и да им искам автографи или да им се обяснявам... Та така и си останах само с впечатлението от концерта, след това намерих някои негови записи. Но чак миналата година бях в Париж по командировка и с един колега французин, фен на джаза, тръгнахме по клубовете и попаднахме на Стефано Болани Квинтет. В клуба бяхме общо 15 човека (в това число квинтета), но въпреки всичко музикантите направиха изключително свирене. Накрая се престраших и отидох при Стефано и му казах, че това, което току-що бях чул, е едно от най-великите неща, които изобщо съм слушал, и че също толкова ме е впечатлил в София преди доста време. Той беше много впечатлен, каза "Wow!!!" и изобщо много се трогна от всичко това, говорихме си доста, и въпреки че аз съм някакъв бай х*й, през цялото време отношението му към мен беше като към стар приятел... никаква високомерност, никаква надутост - скромен и велик! Имал съм подобни случки, но с коренно противоположно развитие с български "величия".
Това преживяване ме научи на много.
|
|