Автор: Lalinda
Дата: 03-09-11 19:05
Автор: netLady
Дата: 02-09-11 18:30
Mи, нормално. Да живее там между тец-а, КЦМ-то, дупките от кариерите/сега езерото/, кожарската фабрика... и летището и в компанията изселеното общество на Татарли, около т.н. сега Дворец на децата - кво да обича?
Лейда, забравяш, че още като дете съм обиколила цяла България, дори имах сребърна значка от 100-те нац. обекта, която ми връчиха на ГРАДСКИЯ СТАДИОН ВЪВ ВРАЦА. Била съм на не повече от 10 години, понеже на 11 вече живеех в София. Баща ми не бе врачанин, а гражданин на света, майка ми пък изобщо не бе българка, но пък обикаляха страна да ви строят химически заводи и ви гледат и лекуват децата...
Да ти е светнало нещо в нетската глава, когато пуснах тема, че ПОДАРЯВАМЕ ЕНЦИКЛОПЕДИИТЕ ИМ?
Обиколила съм доста свят и дори съм живяла и по-дълго, например в Ленинград, Париж, Ница и дори в Косово, та мога да преценя някои неща...
"Дружба" започна да ми харесва едва когато спътникът ми, родом от Париж, прояви интерес към квартала и поиска да го види не само от спътник...
Мисля, че се престаравате, най-вече от простотия, уви...
Впрочем, професиите на родителите ми НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАХА да делят хората по раси и етноси... Помагаха на всички.
Следващия път, когато отново се опиташ да СЕ ПОДИГРАЕШ с мен, просто погледни правописа си и изтрий написаното...
Глупаво е. И не те представя от най-добрата ти страна...
А ти к'во обичаш, къде живееш, та си толкова гневлива насреща ми?
Казват, че гневът притъпявал отчаянието. На слабите, бих добавила.
|
|