Автор: exo99
Дата: 20-08-11 01:11
През 1903 година, въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военно-морски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на миноносци. В началото на 1904 година български представители, водени от капитан I ранг Пишон, французин на българска служба, подписват договор за изработката на 3 еднотипни миноносеца. През 1905 и 1906 година тайно през Босфора миноносците са доставени на части в България, където са сглобени и спуснати на вода. Един от тях е "Дръзки". Междувременно българското правителство поръчва още три миноносеца, които влизат в състава на флота през 1909 година. По същия проект "Шнайдер и сие" постороява и няколко миноносеца за бъдещия български противник, османския флот, един от които - Демир-хисар се отличава по време на Първата световна война.
Българските миноносци са наречени "Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", "Летящи" и "Шумни" и заедно с учебния крайцер "Надежда" представляват основата на неголемия българския боен флот през Балканските и началото на Първата световна война. Миноносците и крайцерът формират Подвижната отбрана на Флотилията и Морска част.
"Дръзки" в Балканската война
По време на Балканската война 1912-1913 г. българският флот е изправен пред задачата да се бори срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в Тракия, така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг. Друга задача на турските военноморски единици е да подсигурява единствената пряка линия за доставка на военни материали от Германия през румънското пристанище Кюстенджа (днес Констанца) за Цариград.
На 7 ноември 1912 година в Щаба на българския военноморски флот се получава информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Четири от миноносците - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", командвани от капитан II ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат корабите пред българското крайбрежие. На 7 срещу 8 ноември миноносците срещат турския бронепалубен крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта. Те атакуват крайцера, като изстрелват торпеда по него. Пръв атакува флагманът "Летящи" - от 500 - 600 метра, но пропуска целта, тъй като "Хамидие", командван от един от най-добрите турски капитани Хюсеин Рауф бей, избягва торпедата.
Крайцерът открива отчаяна стрелба по българските кораби, най-вече по атакуващите го "Смели", изстрелял торпедата си от 300 м. и "Строги", който стреля от 100 м. И трите миноносеца пропускат целта, а "Смели" е засегнат от турски снаряд. "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов, въпреки турския огън, се приближава на разстояние от около 60 м. и от упор изстрелва торпедо. "Хамидие" е улучен в носовата си част и получава пробойна. Миноносците се готвят за нова атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него четири турски контраминоносци, откриват огън срещу българските кораби и спасяват крайцера. Българските миноносци се оттеглят с едни ранен на "Смели" и някои повреди, а турските - с 8 убити и около 30 ранени. Смята се, че само тихото море спасява повредения "Хамидие" от потъване. Впоследствие, след ремонта "Хамидие" се прославя с действията си срещу гръцките сили в Егейско, Средиземно и Йонийско море. През 1938 година той прави приятелско посещение в пристанище Варна.
Победата на българските миноносци е втората победа на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 година. Тя не само нанася морален удар върху по-силния противник, но и в значителна степен парализира опитите му да бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната. За първи път българските моряци проявяват своето мъжество и умения при отбраната на Видин по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.
"Дръзки" след Балканската война
"Дръзки", както и останалите миноносци, участва в Първата световна война. След нея е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 година става известно, че на него през 1930-1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 година на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.
През 1950 година е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот - есминеца "Георги Димитров".
По случай 50-годишнината му, през 1957 година е взето решение "Дръзки" да бъде увековечен, тъй като е най-известния български военен кораб. За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния "Дръзки" са монтирани на междувременно бракувания еднотипен "Строги", който е превърнат в кораб-музей "Дръзки" и от 21 ноември 1957 г. е един от експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.
Военно-морският музей във Варна, който стопанисва кораба "Дръзки", е включен в Стоте национални туристически обекта.
Съвременен военен кораб "Дръзки"
На 06 ноември 2005 година името "Дръзки" е дадено на закупената от Белгия фрегата "Ванделаар" (построена през 1977 г.) за нуждите на Българската армия, която през 2006 година е изпратена на операция в Средиземно море Active Endeavour на НАТО и първата военноморска мисия на ООН UNIFIL MAROPS в териториалните води на Ливан с решение на Министерския съвет.
Публикацията е редактирана (20-08-11 01:15)
|
|
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram