PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 всички

напред

последна

Притчи,за нещата от живота...

Автор: Nushenceto
Дата: 13-08-11 08:51

МАГАРЕТО НЕ Е ВКЪЩИ

Веднъж съседът на Абу-Навас дошъл да поиска магарето му назаем.
-Магарето не е вкъщи - казал Абу-Навас и понечил да затвори портата.
-Как да не е, чувам го как реве! - запрял вратата съседът.
-Ти за какво дойде, - троснал се Абу-Навас - за магарето или за рева му? Ако е за второто, и аз мога да рева.
И наистина заревал с пълно гърло:
-И-а-а! И-а-а! И-а-а!
После добавил:
-Хайде, яхвай се отгоре му и заминавай!
И треснал вратата под носа на слисания съсед.

[smilie18]

ТОВА Е МОЕ

Имало една малка птичка със силен глас. Наричали я "Това е мое", защото, прелитайки над поля и реки, винаги кряскала: "Това е мое! Това е мое!"
Веднъж намерила дърво, покрито със сочни, зрели плодове, толкова много, че било невъзможно да ги изкълве и за година напред. Наоколо нямало никого.
Тя била във възторг от находката си и се спуснала да кълве на воля. Кълвала, кълвала, преситила се. Но се притеснила, че и други птици може да открият дървото и да се полакомят за вкусните плодове. Затова закрещяла пронизително:
-Това е мое! Това е мое!
Крещяла толкова силно, че всички птици долетели да разберат какво се е случило. Като видели плодовете, изкълвали ги и отлетели.
А бедната малка птичка продължавала да подскача около дървото и да крещи:
-Това е мое! Това е мое!

Отговори на това съобщение

Re: Притчи,които развеселяват по някакъв начин...

Автор: Nushenceto
Дата: 13-08-11 08:53

КАКЪВТО ВЪПРОСЪТ, ТАКЪВ И ОТГОВОРЪТ

Ще се съгласите, Совата не е особено приятна на вид. Като опули огромните си, кръгли очи, всеки го побиват тръпки. Самата Сова прекрасно знае недостатъка си, притеснява се и не обича да се появява сред обществото по светло. А нощем ... Право да си кажем, който се срещне с нея нощем, вече не му е до красиви очи.
Но по света има много нетактични, които обичат да обсъждат чуждите недостатъци. Веднъж едно Зайче казало на Совата право в очите:
-Ау, лельо Сова, колко си грозна! Винаги ли си била такава или това е от старостта?
-Не винаги, - отвърнала Совата - но когато срещна невеж глупак, очите ми стават големи и кръгли!

Отговори на това съобщение

Re: Притчи,които развеселяват по някакъв начин...

Автор: Nushenceto
Дата: 13-08-11 08:58

ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ
Пеперудата казала на Молеца:
-Виждам, че все те тегли към хората. Но те са опасни. Трябва да се пазиш от тях, защото може да ти навредят.
-Защо? Абсолютно не си права! Те така се радват, когато ме видят. Веднага започват да танцуват и да пляскат с ръце.

[smilie18]

КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА
"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Публикацията е редактирана (13-08-11 09:07)

Отговори на това съобщение

Re: Притчи,които развеселяват по някакъв начин...

Автор: Nushenceto
Дата: 13-08-11 09:03

ПРИТЧА ЗА СЕКСА
... или ДАЖЕ И МАЙМУНИТЕ ГО РАЗБИРАТ

От половия живот на горилите:
Биолози няколко години наблюдавали група от един самец и пет самки. И установили, че някои от представителки на групата често и настойчиво предлагали на самеца секс, като демонстрирали крайна степен на готовност. При това най-активна била тази, която вече била бременна. Защо, пита се, щом целта вече е постигната и продължението на рода е обезпечено? Оказва се затова, за да не се отвлича самецът с други самки. По мнението на учените, подобно поведение е станало предвестник на моногамията у хората.

Солта на притчата: даже маймуните разбират, че на самеца му е нужен секс и че това укрепва семейството. А ето, някои човешки самки не го разбират.

[smilie18]

Отговори на това съобщение

Re: Притчи,които развеселяват по някакъв начин...

Автор: atin
Дата: 13-08-11 09:56

ПРИТЧА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО:

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи. - Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата. - Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.... - Има ли вода? - Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни. - А ще ми дадат ли храна? - Колкото поискаш. - А кучето? - Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук. Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач. - Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача. - Да, на двора има кладенец. - А кучето ми? - До кладенеца има поилка. - А дали ще ви се намери малко храна? - Да, ще те нахраним. - А за кучето? - Ще се намери кокалче. - Какво е това място? - Това е раят. - Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там. - Лъже! Там е адът. - Но как търпите това? - Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Отговори на това съобщение

1 всички