Автор: esc
Дата: 01-08-11 00:20
Дебилност: най-леката степен на олигофрения; букв. слабост на ума. Дебилните деца по-късно прохождат и проговарят, имат относително добре развита реч, втората им сигнална система по правило е достатъчно развита, но тяхното мислене не достига до логични абстракции и понятия, то е предимно конкретно, образно. Все пак чрез системни образователни усилия може да бъде натрупан определен обем от знания. Дебилните деца обаче не са в състояние да се изравнят с децата с нормални разновидности на интелектуално-мнестичната дейност. Дебилно болните с големи усилия и непрекъсната помощ от страна на родителите и учителите могат да се учат в редовно училище, но по-добре се чувстват в помощно училище, което обикновено завършват успешно. Нерядко притежават определена сръчност и овладяват някои професии. Обикновено се трудят под чуждо ръководство, но някои могат да работят и самостоятелно.
На фона на общото недоразвитие може да се наблюдава едностранна надареност, напр. феноменална, но механична памет, да рисуват или пеят. Те са лесно внушаеми, често изпадат под чуждо влияние и понякога стават оръдие в ръцете на престъпници и хора със зъл умисъл.
Дебилите могат да бъдат еретични (възбудими, невъздържани и агресивни) или торпидни (вяли, добродушни и ласкави)
Автори: проф.Йордан Стоименов, доц.Иван Рачев
|
|