Автор: dePhil
Дата: 26-07-11 16:40
Сетих се за няколко книги и една интересна теория, покрай темата за касапницата в Норвегия. Теорията не е за заговори, терористи и световни стратегии. Тъкмо наопъки - тя е за няколко чисто човешки мисловни слабости, които правят тези заговори и стратегии невъзможни.
Прави ли впечатление, колко катаклизми (от всякакъв характер) споделят следните общи черти:
1) Събитието е абсолютна/шокираща изненада за потършевшия и околните му и наблюдателите.
2) Събитие има голямо(фатално) влияние за потърпевшия, околните му и наблюдателите.
3) След случването му, потърпевшия и наблюдателите (съседи, медии, обществено мнение, форуми) започват ретроспективно да рационализират, колко всъщност предсказуемо и очаквано е било то ("Съответните данни бяха на разположение, но не бяха отчетени!").
От касапницата в Норвегия, Арабската пролет, Финансовата криза, самолетните атентати Америка, ливанската гражданска война, та до един куп лично-житейски драми (и успехи!).
Една от основополагащите човешки черти е склонността към предсказуемото, очакваното и ясното. Оттам - към построяването на правила, процедури, алгоритми и стратегии. Оттам - опити Животът да бъде вкаран в рисково-прогнозни рамки, обяснения и стратегии. Които в немалка част от случаите са си ОК, само дето не те са съществените структуро-определящите събития на същия този Живот.
Пример - самолетните атаки от 11.09.2001
Ако американците бяха счели за статистически значима вероятността такова нещо да се случи - то нямаше да се случи. Изтребители
щяха да летят над градовете, самолетите щяха да са със заключен бронирани врати и пр. и пр. Атаки нямаше да има и СТЦ щеше да си е там. Точка. Нещо друго щеше ли да се случи? Вероятно. Какво - не знаем.
Всъщност - не е ли странно да виждаме как дадено събитие се случва именно, защото не е трябвало да се случи?!.. Дали и какъв вид защита можем да имаме срещу това?!? => Каквото и знание да имаме (че Ню Йорк е лесна терористична цел, например) става без значение, ако противникът ни знае, че ние го знаем. В една такава стратегическа игра, това, което знаем, може да е наистина маловажно. А една "съвършена" защита, срещу това, което знаем(очакваме) може да бъде дори гибелна. Който не вярва - да отида и да се поразходи из непокътнатите бункери на линията "Мажино".
Друг чисто човешка черта е прекомерното фокусиране върху това, което знаем - хората сме склонни да запомняме и да схематизираме специфичното, а не общото. Исторически - това е работело срещу хищници (лъвовете атакуват след свечеряване, крокодилите не нападат ако са сити и пр.) с по-слаб интелект и така е влязло в гените ни. Просто лъвът е изяждал австралопитека, който е размишлявал върху вероятностите, за сметка на този, който е действал "според процедурата".
Сега играта е различна, но обществената ни мъдрост - не.
На какво се научиха американците след 11.09 Дали те усвоиха, че някои събития, поради тяхната динамика, стоят до голяма степен извън сферата на предсказуемото и управляемото? Или научиха, че има сериозен вграден дефект в конвенционалната им (ни)мъдрост? Не. Какво научиха? Усвоиха точни правила за избягване на ислямски терористи и строеж на нови високи сгради..
Готов съм да се обзаложа, че сега и в Норвегия ще се разрази огромна полемика колко предсказуемо (всъщност) е било едно такова събитие и ще се търси кой е виновен. След което виновният ще бъде порицан, а неговият заместник ще купува хеликоптери за бързо достигане до всичките им възможни острови и ще въвежда системи за шпионаж на вярващите си сънародници.
Въпросът е - извън горното, какво още би могло да се прави?..
На който тази теория му е интересна (по-горе приведох няколко текста на Талеб):
http://en.wikipedia.org/wiki/Black_swan_theory
|
|