Автор: loveforever
Дата: 15-07-11 02:39
Всеки път когато видя пежо 206 сив-металик и се сещам за Декстър. Вече са минали почти три години, а сякаш бе вчера когато обикаляхме района в подножието на Витоша да го търсим, мислейки си че може там нещо да му се е случило. Обикаляхме, търсихме и него и колата му, лепихме плакати, говорихме със следователите, но за жалост от това нямаше никаква полза.
Не зная каква е официалната версия по случая.
Това което знам за Румен са малкото неща, за които е ставало дума по време на разговор, защото той не беше от хората, които обичат да споделят. Беше твърде скромен и деликатен, дори някак затворен в себе си. Предпочиташе да изслушва, да се шегува и много рядко казваше нещо лично. Държеше на личното пространство и уважаваше същото на другите. По образование беше строителен инженер и работеше във фирма за имоти, но отделно от това помагаше и се грижеше за родителите си и се бореше за семейните им наследствени имоти. Може в тази връзка да са се объркали нечии интереси, което да е довело до злощастната развръзка. Имаше версии за нещастен случай или самоубийство, които за мен са абсурдни. Декстър не беше такъв човек. Макар да бе чувствителен и одухотворен в никой случай не бе лабилен. Напротив бе здраво стъпил на земята и систематично следваше целите си. Ходили сме много пъти както на фотографски мероприятия, така и на самостоятелни излети и винаги е бил много разумен, прецизен, отговорен. Имаше невероятен усет към детайла и свой собствен стил и чар на изразяване. Дори в най-мрачната ситуация намираше онова зрънце блясък, което те кара да се усмихнеш, познаваше магията на красотата.
Декстър, приятелю, макар вече да не си сред нас, винаги ще носим в себе си частица от теб.
Почивай в мир! https://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gif https://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gif
Публикацията е редактирана (15-07-11 02:40)
|
|