Автор: Todd
Дата: 06-07-11 16:29
Дневникът на един немски автомобил
Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми
потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми
разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки
на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с
кандилца...
... Това е дневникът на живота ми.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери.
Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и
"Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на
конвейера:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel"
на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама -
"Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас,
акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно
семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля
от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме
купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави
жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се
боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през
Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а
станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и
скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди
малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е
разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като
че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена:
"Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак
стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми
зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола,
оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп,
на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми
тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та
прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте
българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!"
А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
|
|
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram