Автор: nastradin2
Дата: 18-06-11 21:00
Турнето е наречено на едноименна песен, с изричното съгласие на автора. Като кликате на УРЛ-ите ще го видите - онзи симпатяга с микрофонЯ в ръка
Явно организаторите са искали да го нарекат с по- провокативно име.
Жалко за тези деца, наистина. Може би при адекватно отношение и грижи от добри педагози, те ще постигнат много повече от нашите деца - родени с любов Просто те са много по прагматични и ако почувстват, че имат някакъв добър шанс - веднага ще се възползват от него...
Като казах адекватно отношение и грижи и се сетих за един случай отпреди много години. Синът ми беше дете, което се хранеше добре и растеше много бързо, "като гъбка", както се шегувах аз. В един момент се оказа, че сме натрупали една купчина дрехи - нови и носени, които вече са му малки. Не исках да ги изхвърлям и ги занесох в домът за деца и юноши в град Варна за да ги носят децата. Дрехите естествено бяха в отлично състояние - изпрани и изгладени. Оставих ги аз при някакви даскалици, които ми благодариха и ми обясниха, че децата в момента били на училище, но като се върнели те щели да им ги раздадат и да ги зарадват. Дотук добре...
Връщам се в колата и случайно забелязвам, че две ризки с къс ръкав са паднали от задната седалка и аз не съм ги видял. Взех ги и ги занесох и тях. Няма да си ги нося обратно, я
Не мога да ви опиша, какво изпитах, когато отворих вратата на стаята, в която бях оставил дрехите...Събрали се няколко даскалици(съвсем умишлено използвам тази дума), ровят, като невидели в детските дрешки, цъкат с език -"Ма то туй съвсем нову, мааа..." и тъпчат новите дрешки в чантите си, а носените разхвърлят, като парцали по масата...
Помня само, че изревах - Вие хора ли сте или изроди беее??? И ги изпсувах по най-грозния начин, който можех...Сигурно не е била най-правилната реакция, но откровено казано почувствах такава погнуса, че не можах да се удържа...
Публикацията е редактирана (18-06-11 21:16)
|
|