Автор: mun4o
Дата: 26-05-11 10:36
Разнесе се пак славата на Бойчето, заговориха за него всички. И сега славата му беше много по-голяма, отколкото по-рано...Бойчето сам гонеше сега кърджалиите, требеше хайдутите и обирниците...
Навред по пътищата увиснаха по дърветата избесени хайдути, всяка сутрин пред чадъра на Бойко се търкаляха глави на хайдушки главатари. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Бойко. Аени, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Кадиите по диваните, щом си спомняха за Бойко, потапяха веднъж и дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдеха право. Крило бе Бойко за всички слаби.
Минаха се две години. Очистени бяха всички гори и дъбрави, развързани бяха всички пътища. Тогава от връх Балкана, от Жеруна, Бойко взе дъщерята на Цветелина и я прати с нови стомни, сама и пеша, да иде чак на Бакъджиците и да му донесе вода от Седемте кладенци. Момичето беше младо, хубаво като капка. На шията си имаше седем реда кредитни карти с PIN-кодове, облечено беше в атлаз и сърма. Вървеше сама-самичка - сама сред горите, сама сред зелените ниви. И ходи, и върна се с вода от Седемте кладенци. Вървя седем деня нататък и седем деня назад. Никой не посмя да я закачи, не падна косъм от главата й, не се изгуби нито една кредитна карта от нанизите й. Хората я изпращаха докрай село и я оставяха сама. «Щом тъй е казал Бойко, нека... и много здраве!» Засмяно тръгна момичето, засмяно се върна.
https://photo-forum.net/joro/emoticons/457.gif
|
|