Автор: ivodam
Дата: 03-05-11 17:30
Сикнали сме, включително в този форум, много хора да припадат по красотата и хармонията, опитвайки се да я отразят и пресъздадат, или коментират и анализират. Отношението винаги е нещо позитивно - красотата е... красива. Нейното възприемане е красиво изживяване.
Замисляли ли сте се обаче, че изпращайки ни Красота, Господ всъщност ни наказва? И не на последно място с най-красивото нещо сред красивите работи - красивата Жена. Красотата на природата, красотата на истинската жена не са ли само едно и то не много деликатно напомняне свише за нашето несъвършенство и за това, колко сме недостойни? Вероятно подсъзнателно усещайки тази красота като просто една плесница, недостойните се стремят да я завладеят, обладаят, подчинят на себе си, включително сексуално, но колко невъзможно и непостижимо е това... само води до констатации на битово равнище, че хубавите ябълки свините ги ядят... но красотата всъщност остава ненадраскана и незасегната, защото тя е винаги самодостатъчно и в това е нейната независимост...
Наистина, виждайки нещо наистина красиво, от което спира дъха, няма значение едно съвършено произведение на изкуството, или една жива богиня (всъщност, митът за Пигмалион и Галатея винаги трябва да ни напомня, че границата между красотата в изкуството и живота наистина е условна, а преливането - ежедневно и ежечасно), не ви ли се е искало да възкликнете някой път изтерзано
"Защо ме наказваш така, Господи?..."
https://photo-forum.net/static/forum/2011-05/yhsx3497.JPG
http://www.naderlibrary.com/dali.atomicleda.jpg
|
|