Автор: Amigo
Дата: 17-04-11 23:25
Един експеримент, който се превръща в ужасна трагедия. ![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
На 26.04.1986 г. в 01 ч. 24 мин. се разрушава корпусът на реактора на 4-ти блок, отхвърча 12-тонният покрив на реактора и в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2,5 км).
Първите пожарникари, без каквато и да е предпазна екипировка, изливат тонове вода в опит да загасят пожара, но това няма никакъв ефект, а те получават смъртоносна доза облъчване.
6 месеца след това 500 000 души се борят за овладяването и ликвидирането на последствията от аварията и зловещия невидим враг - радиацията.
Трябвало е да се предотврати възможната втора експлозия, която би била катастрофална не само за района, а за цяла Европа! Според учените евентуалният втори взрив би бил в мощността на 3-5 мегатонна ядрена бомба (за сравнение тази над Хирошима е била 16 килотона), което е означавало изличаване от картата на отстоящия на 320 км град Минск и превръщане на Европа в необитаема зона.
Игор Костин - първият фотограф, който отразява събитието в полет над Чернобил, разказва, че след като направил няколко кадъра, фото оборудването му спряло да работи. Той е един от малцината, преживели Чернобил, след като са получили висока доза радиация.
Но на следващия ден сутринта никой от жителите на 43 000 хилядният град Припят, който е на 3 км от централата, не знае какво става и никой не е предупреден за събитията, дори и в Кремъл не са наясно с размера на аварията. Според Горбачов акад. Александров му съобщава, че всичко е наред и реакторът е напълно безопасен.
Полковник Гребенюк от ГО и неговият екип са първите военни, които отиват в града. Всичси усещали метален вкус в устата - по-късно разбират, че това се дължи на радиоактивния йод във въздуха. В ранния следобед на 26 април, когато децата играят все още на площадките, уредите отчитат 15 000 пъти по-висока радиация от нормалната! До вечерта нивото на радиацията става още по-високо! От екипа се чудят дали уредите им работят нормално и отчитат вярно. Те самите не знаят, че пожарът в реактора продължава. През този първи ден жителите на града получават облъчване, което е 50 пъти по-голямо от смятано за максимално допустимо за 1 година. За 4 дена биха получили смъртоносна доза облъчване. Изпратените близо до реактора военни отчита толкова висока радиация, че 15 минути излагане биха се оказали смъртоносни!
Още в първите часа след аварията е трябвало да бъдат раздадени таблетки с йод на всички в района, но никой не е давал подобно разпореждане. На следващия ден населението все още не е уведомено за ситуацията. 30 часа след началото на аварията в града пристигат около 1000 автобуса и в 2 ч. следобед се нарежда пълна евакуация на града. 48 часа след началото на инцидента в града остават само военни и научната група, която обаче изобщо не отчита сериозността на положението и без да взимат самите те каквито и да са предпазни мерки, дори смятат, че след месец реакторът отново ще работи и всичко ще е наред!
Същевременно радиоактивният облак минава над Беларус и Прибалтика и стига до Швеция. Шведите отчитат високо радиоактивно замърсяване на 28 април, радиоактивен прах се изсипва над Стокхолм и медиите предупреждават населението. Но източникът на заразяването към този момент все още не е известен. 60 часа мълчание от страна на съветските власти. Американски и други сателити засичат пожара в Чернобилския АЕЦ. Едва тогава съветските власти огласяват какво е станало. Но никой още не подозира, че пожарът в реактора продължава, както и отделянето на радиоактивно замърсяване. На дъното на реактора 12 000 тона магма продължават да горят с температура 3000 градуса, като водят до изхвърляне на нови количества радиоактивна пара и прах.
На 28-и 80 хеликоптера с ген. Анточкин са изпратени от Москва, за да потушат пожара. На 200 м над покрива на реактора температурата достига до 180 градуса. Радиацията е толкова висока, че половин час полет над реактора биха били смъртоносни.
600 военни пилоти са призовани, включително от Афганистан, за да се опита потушаване на пожара с торби с пясък, които да бъдат хвърляни от хеликоптерите.
На 1 май вече Киев и територии около него са сериозно замърсени с радиоактивен прах, но на населението нищо не е съобщено. Въпреки сериозното радиоактивно замърсяване, което вече е известно на властите, те не съобщават нищо за това на населението, а дори го насърчават да участва в първомайската манифестация - Парада на смъртта, както по-късно го наричат. Цялата държавна фото документация от парада е изчезнала от архивите, единственият официален свидетел остават снимките на Игор Костин, споменатият по-горе репортер. ![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif) Шчербицки, първият секретар на Украинската компартия, по-късно се самоубива.
Една седмица след експлозията се извършва и евакуацията на Чернобил, който е на 7 км от ядрената централа, както и жителите на всички селища 30 км околовръст - общо над 130 000 души, някои, от които. вече са получили опасно високи дози облъчване.
Същевременно радиоактивният облак продължава над Бавария, Франция, Северна Италия. Реколтата и пасищата са сериозно замърсени, но френските власти отричат да има такова. Облакът достига Англия и надолу България и Гърция. А нивата на радиоактивност около реактора продължават да се покачват.
6 000 тона пясък и борна киселина са хвърлени в опит да бъде овладян пожара и изтичането на радиация, но без успех - под този похлупак радиоактивната магма продължава да тлее. Съветското правителство кани учени от чужбина, които също да оценят ситуацията и е очевидна заплахата от втори взрив, който би се оказал унищожителен за Украйна и огромна част от Европа и Русия.
При втория опит за запушване на реактора с олово и блокиране на радиацията умират 600 пилоти. Техният подвиг обаче само забавя развитието на ситуацията и пожарът продължава. Трябва да се спре освен и втори взрив, и проникването на радиоактивната магма надолу в земята. Под Чернобил се намира огромен водоносен хоризонт, водите от който отиват в р. Припят, после в Днепър и в Черно море и т.н.
Взима се решение с помощта на миньорски екипи от целия СССР - около 10 000 души между 20 и 30 г, да се стигне до реактора по тунелите под земята, някои от тях полузатрупани. Нито веднъж миньорите не са били информирани за реалната опасност, на която са изложени. 25% от тези хора умират преди да навършат 40 г. Радиоактивността в началото на тунела е 300 пъти над нормалната. На 13 май миньорите от Тула започват работа, за да бъде направено място за охладителна камера с течен азот под реактора - 30 на 30 м. Температурата в тунелите е 50 градуса, а радиоактивността - висока, но те работят без предпазни средства. За 1 месец прокопават това, което в мината правят за 3.
Чак на 18-ия ден е направено официално обръщение на Горбачов към руснаците по повод на трагедията.
продължава...
|
|
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Защото очевидно много хора, особено млади, продължават да са в неведение относно истинския размер на случилото се. ![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Този бисер на конспиративната мисъл как да го определим:
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram