Автор: nomadsl
Дата: 01-04-11 13:56
Еволюция, революция, полюция ...
Тази няколко думи се породиха вследствие полемиките около темата за наградата на Лукчето.
Стори ми се, че дебатите около една фотография, харесването, нехаресването и самият факт за определяне на нещо, като “успех” и оценяването му ...., могат малко да се задълбочат.
Аз, за себе си дефинирам три подхода при създаването и оценяваняването на един продукт, което не касае дори само произведения на изкуството.
Първия подход бих нарекъл еволюционистки. Този подход адмирира и приема продукти, които са с ниво на малка, разбираема и смилаема крачка напред спрямо масовото, средно и ежедневно съзнание. Продуктът в това разбиране трябва да се опира на някакви утвърдени и базисни разбирания за стойност и умелост при изработката и да е разположен леко, но не много в посока на един идеал на бъдаща постижимост на умения и възможности. Бих направил пряк паралел с постепенното натрупване на “мутации” и генетичното им добавяне в развитието спрямо критерия на полезност. Естествено тези иновации са малки, защото иначе не биха могли да се закрепят, като добри спрямо ежедневното съзнание и то би ги отхвърлило, като маргинални, “смешни”, куриозни и т. н. Примерно демонстрация на умение за плуване в изграден басейн пред общество, което живее далече от езеро, море или река, би изглеждало, като циркаджийско умение без житейска стойност и би било само любопитно.
Вторият подход, който аз наричам революционен, определя продукти създадени от много подготвен майстор. Този създател, както се казва прескача по няколко стъпала от стълбата и се прицелва съзнателно в някакъв далечен идеал или план за нещо, което касае разбиране и потребяване извън пряката ежедневна полезност. Неговата работа изобщо няма широка подкрепа, а се уповава на разбирането на ограничена и подготвена публика от разбирачи, които могат да оценят подобна важност от стратегическо естество. Пример бих дал със стратегическата наука, физика и други, които далече не биха получили бюджетиране от средния гражданин, защото неговият хоризонт не включва пряката им полезност.
Третата степен, която аз метафорично наричам “полюция”, е една особено специална и гранична категория. Тя дефинира продукти, които са крайни, спорни и неясни, дори спрямо разбирането на изключително интелигентна и подготвена публика. Тези продукти лъкатушат и дори са по-често отвъд хоризонта и на най-високата образована съзнателност. Те могат да бъдат мисли, утопии, проекти, идеи и артефакти, възприемани повече на интуитивно ниво и ситуирани в сферата на лудоста и съня. Някои от тях биват забравени с времето, някои обаче след векове... изведнъж се оказват невероятни прозрения, а авторите им неразбрани приживе гении...
Когато говорим за предмети на изкуството или фотография, считам, че моята класификация е абсолютно в сила. Безспорно е, че колкото е по-комплицирано едно произведение и колкото е по-сложен порядъкът на идеи в него - толкова е по-тясна аудиторията, която ще го разбира и подкрепя. Това се отнася и до формата, изразното средство, тъканта, материята и визията. Тази форма на пирамидалност при създаването и потреблението на изкуство, при условията на демократична достъпност, се превръща в една .. пресечена пирамида. Крайният разнобой от оценки оформят граница, отвъд която даден артефакт може да се уповава на рязко намаляваща подкрепа при драстично увеличено неразбиране и осмиване. От друга страна и самият потребител се чувства зависим, доколко неговото разбиране и възприемане се споделя от обкръжението и средата, в която живее. Забележителна е тенденцията, че колкото е на по-ниско ниво неговата перцепция, толкова по-силно той държи на това, да не е сам в оценката си. Затова подобен зрител непрекъснато се подкрепя с изрази, като “ние”, “смях в залата”, лекарствени съвети за хапчета, които по презумпция регулират ненормалното в нормално.
Самата структура на дадено произведение, също може да засили или приглуши подобно третиране. Силно зависи от това, доколко произведението носи послания и е създадено във форма, която да търпи прочит на различни нива. Някои произведения са многослойни. При тях има за всекиго по нещо - според подготовката и интелигентността му, затова и изглеждат разбираеми. Далече по-тежко е положението на произведения, които носят послание на ограничено ниво. Хайде, при чалгата е ясно - там нивото е ниско и разбираемо. Обаче какво да кажем за примерно нещо, като “Теория на струните”, “Торсионна теория на пространство/времето” или изкуството на Шонберг, Мондриан, Тарковски?
След всичко до тук резонно възниква въпросът - а как да отличим гениалността от глупостта? Според мен, на първо място, като премахнем множественото число. Оценката е лична. А възможно ли е тогава изобщо да има оценка, която да е споделена? Сложен въпрос. Бих се изразил така: Ако има и други съгласни с теб - това вероятно говори, че не виждаш достатъчно далече.
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
|
|
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram