Автор: explorer
Дата: 14-03-11 12:35
Йодът или завръщането на страха
Все повече се убеждавам в правотата на думите на Жорж Ганчев:
"Ние сме един малък, но извънредно прост народ".
Едно време, когато живеех в Америка, си мислех, че в сравнение с нас, българите, американците са нискообразовани, ограничени и задръстени. Десетина години по-късно, в България, се чудя какво стана с образованите и културни българи. Не че са изчезнали съвсем, ето тук във ФФ е едно малко островче, където човек може да намери хора, които се интересуват от изкуство и култура. Но като цяло?
Не е ли изумително, че в една Америка, филмът, който тази година заслужено обра Оскарите и адмирациите на публиката, е именно "Черният лебед"? Не че има някаква връзка с йодната истерия в Бургас, просто едва снощи го гледах. Знам, някои ще кажат че филмът не е кой знае какво и може би са прави, но аз бях удивен от друго. "Елементарните" и "ограничени" американци са запленени от сюжет по "Лебедово езеро" на Чайковски? Разбира се, не е случайна руско-еврейската фамилия на режисьора Аронофски - балет, пиано, Чайковски... това са приоритети на руската култура и цивилизация. Но както казват, изкуството е универсално.
А кой в България се интересува от балет? За себе си мога да кажа - аз не. Мисля, че Большой театр са идвали в България... не съм ходил да ги гледам и едва ли бих отишъл. Но като гледам днешното чалга поколение, ми се струва, че подобни представления са посещавани само от пенсионери. В България властва чалгата. Всичко е чалга. 99% от заведенията са чалга (и да има други, те са празни), т.нар. ни "елит" слуша чалга, а децата мечтаят да станат чалга изпълнители. Четат малко и пишат неграмотно. Какъв ти балет.
|
|