Автор: magnet
Дата: 19-02-11 00:11
Ключ за разбиране на българина![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Станислав Стратиев
Става девет и Сусо излиза от кухнята.
Боде с вилица шведката, пие от чашите на англичаните, сяда по скутовете на холандците.
Много е усмихнат и за петнайсет минути обръща целия ресторант наопаки.
Предупреждаван е двайсет хиляди пъти, но няма сила, която да го спре да не излезе в девет, нализан до козирката, и да не плюе в душите на гостите.
Нали няма готвачи, всеки път му се разминава.
Човек не трябва да пие толкова, хиляди пъти съм му казвал, пийни бутилка, пийни две, пийни три, но не се наливай.
Той, обаче, от дума не разбира.
Кротък човек съм, на мравката път сторвам, но много мразя някой да не разбира от дума.
Хващам Сусо за врата и го изнасям навън.
Пускам го на стъпалата на хотела.
Той се свива послушно и задрямва.
Гледам го и ми става жал.
Вие виелица, вали сняг, на два метра нищо не се вижда.
Ще вземе да замръзне посред нощ в тази планина.
Вдигам го на гръб и го занасям до колата.
Ще го закарам до неговото село.
Дотам и лете едва се стига, а зиме си е направо лотария: пропасти, завои, ями, мостове, реки.
Щом е за Сусо, обаче, няма как.
Пътят е замръзнал, затрупан, въртя се, удрям се в перилата на мостовете, затъвам в преспите, бутам, влача, дърпам, снегът продължава да вали и вятърът така замита, че ставам целият от порцелан.
Пристигаме в селото към два през нощта.
Измъквам го отвътре, пускам го внимателно на снега.
- Хайде, Сусо, живи и здрави!... Лека нощ!...
Той мига, не може да осъзнае къде е, после се ориентира и ме поглежда.
Гледам го умилен. Взе ми се здравето, обаче го докарах.
От мене излиза пара като от локомобил.
Тогава Сусо ми тегли една майна и хуква към къщи.
Втрещявам се.
Цяла нощ го карам като малоумен из планината, а той ме псува на майка.
Хуквам след него и го спипвам точно когато натиска дръжката на вратата.
Хващам го за яката и го понасям през двора. Той рита.
Слагам го в колата и потеглям обратно. Към Бели Искър обаче колата поднася, обръща се и се нахакваме в реката.
Счупвам стъклата, измъквам Сусо, мятам го на гръб и продължавам.
Душа не ми остава, обаче към пет сутринта сме в Боровец.
Стигаме до хотела, свалям Сусо от гърба си и го оставям на стъпалата.
Както си беше.
- А сега да те видя - му казвам - как ще се прибереш!... Изтупвам си ръцете и си заминавам.
Човек трябва да внимава, когато псува българина.
|
|
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram