Автор: denz
Дата: 01-01-11 18:05
странно, странно, колко да е странно :)
Какъв трепет –
палецът ми вместо лук.
Върхът почти го няма
освен едно малко ъгълче
кожа,
клюмнала шапка.
После онзи червен велур.
Малък пътник,
Индианецът ти махна скалпа.
Твоите пуешки гънки
са като килим
развиващ се направо от сърцето,
върху който стъпвам,
държейки здраво бутилката си
розово шампанско.
Празнуване, ето какво е.
от една пролука излизат
в бяг милиони войници
в червени куртки.
На коя страна ще бъдат?
О, мое малко човече,
болна съм.
Взех хапче
за да убия
усещането на лигнин.
Саботьор,
камикадзе –
Петното на твоята качулка
от марля
бабушка Ку Клукс Клан
потъмнява и се обезцветява и когато
мекото топче на сърцето ти
срещне своята малка
мелница от тишина
как скачаш само -
като уловен ветеран,
порочно момиче,
отрязан пръст.
|
|