Автор: ejko
Дата: 17-12-10 21:06
Оооо таралежът е много по-лошо от хамстера, макар че и второто не е за подценяване.
Значи историята, макар и малко срамна е следната... След една форумна сбирка тръгвам аз да си хващам трамвая, но го изпускам и оставам сам и беззащитен на спирката при парка Заимов. Кофтито е че таралежите надушват кога човек не се чувства в безопасност, защото във всеки бодил имат антени, който безпогрешно измерват сърдечния ритъм на бозайниците... Та значи, надушиха ме гадовете и ме погнаха, когато бях най-сам. Аз в началото си мислех "Яяяя! Таралежче! и му се радвах, но по едно време усещам, че то ме заобикаля- обгражда ме един вид. Обръщам се, вече леко обезпокоен, а зад мен още две- едното едро, а другото осезаемо по-дребно, но с много мръсен поглед...
Докато се усетя и ме повалиха на земята...., аз викам, а те издават едни смразяващи звуци..., пищене ли е, квичене ли..., баси майката, не помня вече..., съзнанието ми изтрива някои моменти. Уплахата ме беше обзела напълно, а крайниците ми се бяха смразили от ужас и не можех по никакъв начин да се противопоставя на таралежчетата, въпреки че малкото особено болезнено прегризваше глезена ми, като солета...
Добре че тогава от някъде излезе Тинтата, а тя както всички знаем е властелинът на огъня и запали с цигарата си една шума и я разрита към таралежчетата...
Малките гадове отстъпиха, но звуците които издаваха и стърженето на злите им ноктета по паважа завинаги оставиха вледенено едно малко късче от сърцата ни...
Тинтата дезинфекцира прегризания ми ахилес с цигарата си и ме залепи с "капчица" (не знам от къде я взе, бръкна в чантата си и я извади..., знаете как е с дамските чанти- никога не знаете какво ще извадят от там)!
Та така...., размина ни се, но курбанът е факт- всяка година по три пъти..., за всяко таралежче...., нихната майка...
Публикацията е редактирана (17-12-10 21:12)
|
|