Автор: JohnnyV
Дата: 20-11-10 20:23
Уважаеми съфорумци...
Днес случайно (макар да няма случайни неща) станах участник в една история.
В магазина пред мен, на опашката, стоеше един човек. Беше си поръчал 5 кебапчета от топлата витрина и мачкаше някакъв плик в ръцете си... Гледаше на никъде. От време на време задаваше въпроси на продавачите...
Когато си получи кебапчетата попита на висок глас:
- Някой може ли да ме заведе до хляба?
Тогава разбрах, че е сляп...
Хванах го под ръка и го поведох. Описах му хляба, дадох му този, който си избра, и го заведох до касата.
- Трудно ще ми е да стигна до спирката на автобуса - каза ми той по пътя за касите - после ще се оправя...
Изчаках го на изхода на магазина. Той стигна до вратата и на висок глас няколко пъти попита:
- Някой ще ме заведе ли до спирката на автобуса?
Взех го под ръка и го поведох.
Разговора ни по пътя не беше весел... За първи път отговарям на въпрос:
- Стъмни ли се вече?
И то на човек, който крачи редом до мен...
Искам да призова всички!
Около нас има хора, които не виждат. Ако знаете само, колко много коли трябваше да заобиколим... Паркирали по тротоарите, паркирали на пешеходни пътеки и по кръстовищата. Коли, които ние обикновено обикаляме и дори не им обръщаме внимание, а те са страхотна пречка за човека до мен. Малко са му бордюрите и дупките по пътя...
От разговора с него разбрах, той дели участниците в движението на две групи - коли и пешеходци. За него няма шофьори, а има големи ламаринени кофи на четири гуми, в които непрекъснато се блъска, докато върви...
И когато паркирате колата някъде си помислете не само, дали някой ще я жулне.., а и дали някой няма да се спъне в нея...
|
|