Автор: aleksi77
Дата: 05-11-10 00:10
Сбъркал си форума морски :)
Виждам, че по-горе са се изказали "традиционните разбирачи от всичко" но все пак като малко по-навътре ще споделя при това напълно безплатно :)
Покупката на недвижим имот чрез ипотечен кредит представлява "сложна система от договори", както е модерно да се говори :)
Накратко традиционната схема позната на БГ "пазара" е следната:
1. Купувачът търси имот;
2. Купувачът намира имот;
3. Купувачът няма достатъчно пари;
4. Купувачът си харесва банка - наистина глупава идея но уви светът се крепи на будалите
А сега по сериозно: След като си хареса имот и го провери документално (добре е да се провери откакто свят светува или поне откакто имота съществува), купувачът и продавача обикновено сключват предварителен договор за покупко-продажба, който чисто юридически представлява едно обещание, че ще се сключи окончателен договор под формата на нотариален акт. Съответно ако не се спази това "обещание" изправната страна може да иска от съда да обяви предварителния договор за окончателен - виж чл.19, ал.3 от ЗЗД. Логично е преди предварителния договор, купувачът да се е консултирал с банка/ и дали ще му отпуснат кредит и при какви условия и да има предварително съгласие на банката.
След сключването на предварителния договор, купувачът следва да отиде в банката и да попълни документите за кредита. Банката проверява икономическите показатели на кредитополучателя и прави проверка на имота върху който ще се учредява ипотеката. В случая ако ипотеката се учредява върху имота, обект на покупко-продажбата тя се нарича законна ипотека. Ако купувачът предложи друг свои имот се сключва договорна ипотека. След преглед на документите и оценка на имота от вещо лице, процедурата завършва с подписване на договор за кредит между купувача и банката.
След този 2-ри договор, ако има и договорна ипотека се сключва и 3-ти договор, се пристъпва към същинската част - нотариалното изповядване на сделката, разбира се пред нотариус от списъка на всемогъщата банка.
След изповядване на сделката и учредяване на ипотеката, нотариуса вписва в Агенцията по вписванията тези актове което отнема около 2, 3 дни. Едва след като излезе вписването в Агенцията и удостоверението за тежести на имота, всемогъщата банка пристъпва към изплащане на сумите по сметка на продавача.
Това е обичайната процедура позната на т.нар. имотен пазар у нас. Разбира се тя може да се усложни с много допълнителни неща но аз говоря за традиционния начин.
Какво да ти кажа за рисковете, не са повече от липсата на трети субект - банка. Рискове за купувача не виждам особени, с изключение разбира се на избора да се върже с кредитното въже но ... в този случай купувача печели още едно око да провери имота. Разбира се има риск за купувача, ако недобросъвестен продавач продаде имота между предварителния договор и нотариалното изповядване, тогава банката дори да има договор за кредит няма да го отпусне а ще развали договора за кредит. За продавача също няма кой знае колко по-големи рискове от участието на банката освен, че ще му искат куп ненужни документи и ще се забави реалното заверяване на сметката му с цялата сума.
Накратко това е но все пак правото само се опитва да вкара в някакви конструкции живота и реалността а както знаеш живота винаги е по-шарен и многообразен а нашата реалност и изобретателно мошеничество представляват съществен принос в световното културно наследство. Истината е, че няма универсална истина при покупко-продажбата на имот. Всяка сделка си е специфичен казус. По правило е добре да си отваряш очите на четири, да не се стискаш за някой лев за качествено юридическо мнение защото вместо имот може да си напазаруваш проблем и най-вече да не подхождаш с емоции при покупката на имота. Ако с жена ти сте харесали страшно много някой имот, винаги викай на помощ за проверката на статута човек, който не е емоцианално привързан към вещта, за да му е бистър ума.
Айде пък ша почерпиш за безплатната консултация
Публикацията е редактирана (05-11-10 00:16)
|
|