Автор: Amigo
Дата: 28-10-10 00:05
мдааа...
СЪВЕТИ КЪМ СИНА
I. В европейския печат се появяват съобщения, че скоро “цар Фердинанд” щял да издаде мемоарите си. Какъв парадокс!
Аз мразя тоя занаят на хора, които пишат. Писателите са опасни хора, за които при случай ще кажа мнението си. Един цар не трябва да пише, освен да слага подписите си върху държавни бумаги и да надписва отстрани на докладите на своите министри и други органи своите заключения, царската ръка не бива да се цапа с мастило.
Любителите на автографи не ще са много доволни от мен, друг е случаят с моя син, който има търпението да мирише потта на мръсните българи и да се подписва за спомен на техни тефтерчета и илюстровани картички, които му поднасят, като например случая с него в Берлин в 1936 година по времето на Олимпийските игри
В хотел “Еспаланд” моите бивши поданици, миризливите българи, му направили през август нея година и се натрупали около него да им слага подписа си на картички за спомен. И той, подобно на киноартистите и пехливаните, като Шмелинг и Дан Колов подписва ли, подписва.
...
ІІ. Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Преди 20-30 години в България имаше малко такива хора. Неколцина от тях бяха много опасни, защото не знаеха мярката на своята жестокост в критиката си. Докато Стамболов беше добре с мен, той не се церемонеше с тях и аз бивах спокоен, защото и съдиите не ги съдеха по закон моите клеветници, а по заповед. Най-много ме ядяха през втория режим на Стамболовите приемници до Независимостта . Рачо и Петков не се съгласиха тогава да наложат цензура на печата и какво стана? Философиите за свободния печат в страната, поддържани от Шишманова , докараха моето освирване на 1 януарий 1907 в театъра. Quelle Ronte! . Трябваше да настъпя като Хенри VІІ и с нагайка да нашарам сухите задници на тия политически джуджета, които се назоваваха мои съветници.
...
ІV. Малко разсъждения
Ти трябва да упражняваш над простолюдието твоето царско влияние; простолюдието е наивно и се води лесно; но може да те обикне поради добродетели и пороците, които то мисли, че са му общи с теб.
Твоята власт над народа ще зависи от впечатленията и представата, които той има за твоята личност. Ако се държиш далеч от народа, той ще почне да мисли, че ти притежаваш такива качества, които ще му внушат убеждението, че ти си мъдър, просветен и в всичко обаятелен.
Не забравяй обаче, че ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, кои да те представят в внушителна външност и царско достойнство.
Народът ще се очарова от теб, от твоите думи, които рядко трябва да се чуват, от твоята походка, която трябва да бъде отмерена, от облеклото ти, което трябва да бъде изискано. Твоите дела нямат нищо общо с народа; той не се занимава с тях; интересуват най-много политиканите, към които трябва да си много внимателен, когато са в опозиция и заприличат на гладни псета.
Много пъти съм ти говорил как трябва да проявиш царската си милост, как трябва да я изразиш външно. Сега ще ти кажа какви различия трябва да правиш между народното болшенство, масата, тълпата и какво трябва да показваш пред хората от различните условия и съсловия.
Ти трябва да разделиш народа на България на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието за всички.
Тая категория хора е най-приближената до престола. Това е бюрокрацията. некадърна иначе да изкарва прехраната си, тя е навикнала да взима голям пай от хляба, спечелен от втората категория, която е почти целия народ.
...
и т.н.
наврете си го тоя т.нар. цар и неговото лукаво и крадливо поколение някъде
|
|