Автор: otkata
Дата: 14-10-10 20:14
НА 14 ОКТОМВРИ Мечо Пух става на 84
Един милион – близо толкова души посещават къта на Мечо Пух в Градската библиотека на Ню Йорк. Там се пазят плюшените играчки на Кристофър Робин – син на прочутия писател Алън Алекзандър Милн, вдъхновили го за историите от Голямата гора. На 14 октомври стават 84 години, откакто лондонското издателство Methuen публикува за първи път сборника с разкази „Мечо Пух”.
В продължение на две години книгата чупи всички рекорди по продажби. Превеждат я на 25 езика като и децата, и възрастните я приемат еднакво добре. През 1996-а водещото британско издателство WaterStone’s я постави книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
За образа на главния герой в нея Милн се вдъхновява от мечето Уинипег, подарено на зоопарка в Лондон от английски войник. Тромавото животинче бързо станало любимец на персонала и всички го наричали галено Уини.
То се харесало и на малкия Кристофър Робин при една разходка на семейство Милн из зоологическата градина. Момчето започнало да „води” често родителите си в парка и всеки път най-дълго се застоявало при мечето. По някое време хлапето дори започнало да
влиза в клетката на Уини.
Не след дълго Кристофър Робин сменил името на любимата си плюшена играчка – мечето Едуард с Уини Пух. Версиите откъде идва втората част на името са две. Според едната, Пух е името на играчка лебед, която Кристофър имал по-рано, а според другата „пух“ е звукът, издаван от Мечето Едуард, за да пъди мухите от носа си, докато висяло повече от седмица на ръцете си (по време на едно от приключенията си). В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.
Картинките в първото издание на книгата са дело на младия илюстратор Ърнст Шепърд. Милн се запознава с него в редакцията на сп. „Пънч”, но отначало изобщо не е очарован. Дори
обявява художника за „напълно безнадежден”
Все пак рискува и му възлага задачата да илюстрира историите му и после остава изключително доволен. В работата си над книгата Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.
През 1930-а Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. Двайсет години Шлезинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1937-а Уолт Дисни предлага на Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие – правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска 50% от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката „Пух“. Уолтър и Рой Дисни не приемат това условие.
Чак през 1961-а Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел (която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър). Според договора „Дисни“ получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите. През 1966-а се появява и първият филм за мечето и неговите приятели. Три декади по-късно от „Дисни” заявяват, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други Дисни герои с изключение на Мики Маус.
|
|