PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 всички

напред

последна

Изключително тревожно итервю на Красен Станчев

Автор: fove
Дата: 14-10-10 12:47

Сегашната политика на ГЕРБ ни води към отмяна на борда или програма на МВФ
by newswriter on 14/10/2010 10:47 AM

Дневник

Интервю с Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика

Какъв сигнал към бизнеса и домакинствата са внезапните промени в данъчно-осигурителната политика на правителството - в края на септември внесе проектобюджет 2011 и обяви за най-голямото му достойнство запазването на данъчно-осигурителната тежест, а седмица по-късно премиерът съобщи, че осигуровките ще се вдигат, като и до днес не се знае точно с колко?

- "Нищо не е сигурно в стопанската и фискалната политика." Това е посланието. Така е от декември 2009 г. насам, но едва сега се осъзнава.

Това заради липса на капацитет - управленски и експертен, ли е, или си има и други причини?

- Това е поради стремеж към народна любов от страна на премиера.

Така ли се прави политика?

- След като става, значи може.

Но правият път ли е това и ще може ли после да се върнем в правилната посока на поносима цена?

- Мнозинството граждани и фирми ще платят много висока цена. Крайният сценарий е отказ от валутния съвет и връщане към ситуация подобна на тази от 1996-1997 г. Има и по-мек вариант: провал на фискалната дисциплина, споразумение с МВФ, вдигане на данъците, рязко намаляване на заплати и пенсии и премахване на "социалните придобивки", дадени за купуване на гласове на изборите през 2005 и 2009 г.

Колко вероятни са тези сценарии?

- При условие че фискалната политика продължава да се води без съкращаване на разходи и привилегии и без реформа в пенсии и здравеопазване – такива ще са вероятните развития след втората половина на 2011 г. докъм 2014 г.

Ако изключим тези негативни сценарии, какъв е най-вероятният ефект от бягството от реформи на ГЕРБ?

- Съкращенията на разходите и реформите ще бъдат направени по принуда от някое следващо правителство.

Защо премиерът предпочита да се вслушва повече в избирателите си - в случая в синдикатите, отколкото в експертите от собствения му кабинет?

- Не виждам смисъл да се коментира премиера. Той можеше, дори може и сега, да спечели уважение с реформи. Борисов предпочете да се движи по инерцията на лявото икономическо мислене на предишните правителства, наложила се след 2002 и 2003 г.

Дотогава се смяташе, че благосъстоянието ще се създава от частния сектор, конкуренцията, стабилната фискална среда и дисциплина. Не знам дали някой си спомня, но това бяха целите на тригодишното споразумение с МВФ от 1998 г.

След 2003 г. правителствата постепенно наложиха най-невъзможната стопанска политика: увеличаване на пенсиите, разширяване на привилегиите, вавилонски разходи за неефективни държавни проекти, финансирани от данъци – и всичко това при положение че на един работещ в частния сектор се пада по пенсионер и половина, или общо трима бенефициенти на държавното преразпределение. А на това отгоре и се краде. За да има повече бюджетни приходи за финансиране на тази политика, нямаше друг подход, освен да се намалят данъците.

Как може да се върви към капиталонатрупваща пенсионна система и едновременно да се гарантира достоен жизнен стандарт на сегашните пенсионери при ниските осигуровки, които са поставени за цел?

- През последните 10 години имаше различни възможности. Те бяха пропуснати, бяха похарчени всички резерви. От 20% от БВП фискалният резерв бе съкратен до сума 3-4 пъти по-малка - ако се случи природно бедствие или промишлена авария като тази в Унгария, стопанската система ще се взриви заради липса на средства.

Все пак може да се направи следното. Първо, трябва да се вдигне възрастта за пенсиониране, да се премахнат осигурителните прагове и да се "оплоскостят" вноските, създавайки стимули за плащането им (например при осигуряван на доход от 2000 лв. данъкът пенсия да е 10%, при минимална заплата – 20%).

Не трябва да се забравя, че само увеличението на осигурителните прагове от 2008 г. – единственото, за което са правени сметки от Института за пазарна икономика, ще струва 6.8 млрд. лв. на бизнеса с натрупване за 10-годишен период. Това е финансиране на непроизводителни съсловия, понижена производителност, по-ниска конкурентност, пропуснати инвестиции. При икономически спад пенсионната система колабира, на което сме свидетели сега.

Не смятате ли все пак, че това ще създаде дефицити в пенсионната система?

- Е, да, но причините са в миналото и трябва да бъдат премахнати. Следващата крачка е финансирането на тези дефицити - разбира се, всичко трябва да се сметне - със заем.

Досега решението как може да стане преходът от солидарната към капиталонатрупващата система оставаше неизговорен...

- За да има смисъл финансирането, трябва едновременно да се направят другите стъпки. Пенсионните спестявания на по-младите, да речем под 50-годишна възраст, трябва да минат на индивидуални капиталообразуващи сметки при свободен избор на пенсионен фонд.

Освен това в резултат на неразумната политика от 2003 г. досега вероятно ще се наложи по-възрастните да получат "помощ за старост", нещо като заплата от бюджета. Подобно е положението в Грузия, подобен е механизмът на финансиране на пенсиите в Дания.

Успоредно с това следва да се предприемат и някои други, по-лесни за изпълнение действия. Да не се увеличава, а най-добре да се премахне или ограничи до няколко отрасъла (като в Германия) минималната работна заплата; да се премахнат или индивидуализират застраховките за безработица; да се изостави сегашната практика за финансиране на пенсии и здраве на държавните служители от бюджета (за да може и тези хора да са собственици на своите спестявания); да се ограничат плащанията за майчинство и инвалидност. И, разбира се, да се ограничат привилегиите при ранно пенсиониране – впрочем те са една от причините за гръцката криза, за сравнение - в България почти 60% от работещите се пенсионират по-рано заради някаква привилегия.

Необходима е и детайлна ревизия на НОИ. Предполагам, че реалният дефицит (т.е. задълженията на системата към онези, които са я финансирали) ще се окаже много по-голям, отколкото се смята, че е сега. Ще дам пример със себе си: работя спорадично от 14-годишна възраст, от 16-годишен получавам хонорари, работя без прекъсване 32 години (и казармата се брои за стаж), от всички възнаграждения са плащани данъци и осигуровки, но за мен в НОИ има лесно установим запис от 1997 г. насам (когато им бе електронизирана отчетността).

При тях, изглежда, няма и следа от моите вноски от работата ми в УНСС, БАН, Великото народно събрание, Фондация "Отворено общество" и пр., да не говорим за организациите, които вече не съществуват. Възстановяването на точната история на моето кредитиране на НОИ изисква 3-4 месеца ходене по организации и архиви.

Реални ли са прогнозите на бизнеса за негативните ефекти от увеличението на осигуровките - ръст на сивия сектор, замразяване или свиване на заплати, нови съкращения, или преувеличават, както твърдят синдикатите?

- Да, абсолютно реални са, но тонът на изказванията на техните представители е доста дипломатичен.

Според вас вярно ли е, че системата на здравеопазването се нуждае от допълнително финансиране? И как ще коментирате факта, че в подписаното споразумение с лекарския съюз няма нито дума за това как трябва да продължи реформирането на системата?

- Проблемите в здравеопазването са горе-долу същите както в пенсионната система. Но разликата е, че парите, с които гражданите финансират медицинските услуги, са около 2 пъти повече от официалните разходи на здравната каса (също кредитирана от тях). И тук решението се крие в индивидуализиране на здравните вноски и създаване на конкуренция.

Общ проблем в пенсиите, образованието и здравеопазването е, че се управляват и надзирават от структури на централно ниво, в които кредиторите и потребителите, т.е. гражданите, учещите се и пациентите, нямат никакъв глас.

Вярата, на която се гради политиката в тези области, е една и съща: че мнозинството може да живее за сметка на (насила експроприираното) малцинство и че правителството, началникът знае по-добре какво да прави с парите на гражданите. В случая с лекарите това е доставчикът, а не потребителят на медицинската услуга. Тази вяра и сегашното положение си е жив комунизъм.

Една нормална система може да работи в условията на взаимна проверка на участниците в нея при решаващ глас на потребителите и кредиторите. В здравеопазването това би означавало, че има много здравни фондове, че сметките са индивидуални и с натрупване, че всеки знае какъв е солидарният елемент (струва ми се, че той ще е поне 40% от вноските заради популизма на вече четири правителства), но е свободен да разполага с останалите средства по свое усмотрение и да отговаря сам за своето здраве.

Тоест вие сте за отпадане на монопола на здравната каса и за навлизане на частните здравни фондове?

- Разбира се.

Либералният модел, за който се обявявате, не страда ли от един основен недостатък - че на хората не се казва достатъчно често и не е станало още ясно, че оттук нататък старините, здравето и все повече неща ще зависят от личните спестявания?

- Не бих определял всичко това като либерално – във всеки случай то е противоположно на вярата, за която говорих, и ми изглежда като единствено разумната алтернатива на сегашното положение. Когато това се направи и се обясни, хората ще го приемат.

Ще има много положителни ефекти: стабилност на фиска, стабилност на финансовата, пенсионната и здравната системи, но най-важни са възможностите за спестявания и инвестиции. За това намекна дори МВФ миналата седмица, плахо съветвайки правителството да започне реформи.

Въпросът е, че в момента икономическите условия са такива, че трудно ще може да се мине без увеличаване на държавния дълг, за да се покрият разходите по вече поети ангажименти и обещания.

Вие на какво мнение сте? Трябва ли военните и полицаите да се пенсионират, преди да са навършили 50 години?

- Нека се пенсионират, но да живеят от това, което са спестили. Могат да се създадат ограничения и стимули за работа след пенсия.

Не се ли променя така един модел, който е утвърден и в международната практика?

- Практиката в България не може да бъде същата като във Франция, където на четирима работещи се пада един пенсионер… Но там това се схваща като криза и се търсят възможности за промяна.

Как гледате на тенденцията това правителство да финансира дефицитите си с най-разнообразни средства - с фискалния резерв, с емисии на държавни ценни книжа, с прехвърляне на резерва на здравната каса по сметки на републиканския бюджет?

- Вече няма тенденция, резервът свърши. Намирането на средства за която и да било система в консолидирания бюджет чрез емитиране на ценни книжа ми се струва нереално като основно решение на проблема, както ми се струва нереално и набирането на средства чрез увеличаване на вноските. Сега с емисия на ДЦК може да се финансира около половината от годишното увеличение на дефицита на НОИ.

Ако вноските се увеличат с 3 процентни пункта и хората ги плащат, това решава около една тринадесета от проблема с дефицита. Грубо казано, 13 години поред вноската ще трябва да се увеличава с по толкова и да се емитира нов дълг. Но с увеличаването на дълга ще се влошават и пазарните условия.

Колегите от независимия съвет за пенсионна реформа вече сметнаха, че за да се получи желания (от профсъюзите, ресорния министър, шефката на съответната комисия в Народното събрание и директора на НОИ) положителен ефект, вноските ще трябва да се увеличат с 50 до 100%.

Нека оставим настрана известните аргументи за малоумието на предложението за увеличаване на вноските… и направим една проста сметка.

Да приемем за улеснение, че средната заплата е 600 лева. От нея приблизително една четвърт са социалните данъци, т.е. осигуровки. Върху останалата сума се дължи данък доход и остават малко над 400 лв. От тях по статистика 160 лв. отиват за храна (1/5 са ДДС) и допълнително около 70 лв. за вътрешно семейно преразпределение – грижи за деца, родители и роднини.

Ако средностатистическият гражданин не пуши, не пие и не се вози на автомобил (за което се дължат акцизи), остават около 170 лв. Защо този гражданин ще даде на "солидарното" НОИ каквато и да било част от тази сума за сметка на вътрешносемейната солидарност или личното потребление? Това може да стане само насила, но е малко вероятно България да се върне към времената на военния комунизъм.

Онова, което ще се случи, е, че ще се плащат по-малко данъци, а юрисдикцията България ще стане непривлекателна за местни и чуждестранни инвестиции. Тя вече е поради много причини, една от тях е стопанската непредвидимост.

В България има свръхпредлагане на работна сила и недостиг на капитал. Политиката от 2003 г. досега не е дори за поддържане на работната сила, а в интерес на непроизводителни съсловия, и проблемът е в това, че няма капитал. Преките чуждестранни инвестиции са спаднали 10 пъти в сравнение с 2007 г., тази година парите на емигрантите са повече от чуждестранните инвестиции…

Ще успее ли правителството да издържи до ново икономическо оживление и ръст на приходите с отлагане на реформите и финансиране на дефицитите с дълг?

- Възстановяване на темповете на растеж, каквито бяха между 1999 г. и 2008 г., т.е. средно около 5.5%, ми се вижда невъзможно в близките три години. Част от пречките са свързани със самата политика на правителството, но има и външни условия. България е скачен съд с Европа, донякъде с Турция и с други пазари. Когато те растат, расте и икономиката на България и обратното. Много е важно тази интеграция да се запази, но тя се разкъсва, защото няма инвестиции.

Доколко опасно е това разкъсване и в крайна сметка докога ще издържи правителството?

- То може да изкара мандата си спокойно, ако смени политиката в посоката, която бегло описах. Но може да го изкара и не съвсем спокойно с програма на МВФ или с криза от рода на тази от средата на 90-те.

Може ли да се постигне устойчив икономически растеж без реформи?

- Не мисля, че е възможен, дори е изключен.

Българският пазар достатъчно добре регулиран ли е, за да може инвестициите на Сребърния фонд в него да се разглеждат като надеждни или поне като не по-рискови от инвестициите на друг пазар?

- Аз не смятам, че българският пазар трябва да се разглежда отделно от други пазари. В този смисъл идеята за Сребърния фонд, инвестиран в български компании, е странна. Що се отнася до регулирането, един от основните проблеми е, че първо се регулира и харчи, а след това се мисли, най-често в неправилна посока.

Въпросът е трябва ли спестяванията за пенсии да се инвестират в български компании, за голяма част от които има съмнения, че се управляват непрозрачно в изгода само на мажоритарните собственици? Това не прави ли системния риск на българския пазар по-висок?

- Управлението на средствата на данъкоплатците, независимо дали ще е в Сребърен фонд, НОИ или някоя друга структура, става от чуждо име благодарение на идеите на политиците, които обичат да правят помен с чужда баница. Най-интересното е, че у нас винаги се знае и кой яде тиквеника, и кой му го дава, и кой е самият тиквеник.