Автор: something
Дата: 12-10-10 17:36
Съдиите не са ангели, но полицаи без съд, са демони
Трябва да лекуваме болестта там, където е – в МВР, а не да създаваме нова болест като обезличим съда
Истерията на МВР по отношение на съдебната власт поставя един не толкова първосигнален, но всъщност най-важен въпрос, свързан с тези събития. Въпросът, щеше ли МВР да атакува по този начин съда, ако нямаше полза от това? Реторичният отговор,от само себе си, ни насочва към същината на проблема – начина на мислене на аудиторията, и липсата на базова демократична култура, което позволява подобни абсурдни тези да са популярни. Факт е, че МВР трупа рейтинг от посегателствата си върху съдебната власт, и това доказва колко незряло е мисленето на гражданите и как с вредни за самите граждани действия, се печели тяхното ръкопляскане.
Представете си, че излезе следното заглавие: „Съдът ограби държавата с 1 милион”. Представете си, че става дума за имуществен спор между гражданин и държава, и гражданинът печели. Формално погледнато, заглавието е истинско. Наистина съдът е направил така, че държавата да трябва да плати 1 милион на частно лице. Всички ние – данъкоплатците, в условията на криза, когато няма пари за пенсии и здравеопазване, ще трябва да даваме 1 милион на някакъв субект, който заедно с напълно безотговорните съдии, ограбил държавата. Много добре звучи, всичко е абсолютна истина, и никой нищо не може да каже по фактите.
Представете си сега цялата ситуация – гражданин завежда дело срещу държавата. Иска 1 милион и представя някакви доказателства. Съдът праща призовка на съответното министерство и насрочва дело. На делото се явява само гражданинът. От министерството – ни адвокат, ни юрисконсулт, ни писмо, ни отговор, изобщо – ни вест, ни кост. Делото тръгва, гражданинът излага исканията си, представя доказателствата и настоява за своя 1 милион. Насрещната страна не взема отношение, не представя никакви доказателства, няма я. Съдът прави някои основни проверки за това спазен ли е законът, но той не може да измисли вместо липсваща страна доказателства в нейна полза. Така подобни дела почти винаги завършват с успех за завелия ги. Не защото той винаги има право. А защото държавната администрация масово не се явява в съдилищата.
Ограбил ли е тогава съдът държавата с 1 милион? Или някой някъде в администрацията е ощетил държавата с 1 милион, защото не се е явил в съда?
Посоченият пример се случва ежедневно, и държавата търпи сериозни загуби. Проблемът е масов и кой ли и за какво ли вече не е осъдил държавата. Върхът на айсберга са делата в Страсбург. Много повече присъди има по вътрешни дела, в които по общия ред, по един или друг начин, осъждат държава. Но по този проблем никой не говори, макар и като финансово изражение, той да е по-голям от щетите по всички „знакови дела” за наркотици, рушвети, присвоявания и пр. Посоченият пример, както се вижда, няма нищо общо с МВР, не е в областта на наказателното право, не е част от споровете между правителство и съд. Т.е. няма някакви пристрастия или емоции около него. И затова може достатъчно спокойно да илюстрира същината на проблема, която е идентична и при МВР и престъпниците.
Какво да направи един съд като една от страните не прави нищо за себе си? Какво да направи съдът, като няма дори кой да обжалва решенията му, та да стигнат до по-горна инстанция? Инстанционният контрол е една от основните гаранции, както срещу грешки, така и срещу корупция. Всяка страна може да обжалва и въпросът да се преразгледа още веднъж. Та и трети път после. Но ако няма пусната жалба...? Осъждат държавата за 1 милион, и държавата не обжалва. Решението влиза в сила. Бюджетът плаща.
Какво е виновен съдът в случая? Той не може сам да обжалва. Това е работа на страните по делото. След като страна не ползва правата си, и губи от това, кой е виновен?
Съдът е последното звено в решаването на един спор. От там излиза финалното решение. И затова привидно се получава, че съдът решава всичко. От тук следва и популярността на атаката срещу съда, която изглежда като атака срещу сърцето на проблема.
Но не е така. Съдът наистина е последно звено, и тъй като решението му е важно, затова и е предвиден този толкова строг контрол. Затова и решенията се обжалват, и се гледат по 3 пъти. И всеки следващ път ги гледат по-опитни съдии. Но фактът, че звеното е последно, не значи че от него зависи всичко. Работата на съда е да изпълни определени процедури, които гарантират справедливост и равнопоставеност на страните. Изходът от делото е в ръцете на самите страни. В тяхната конкуренция. Ако едната страна е много зле в правото, и не знае що върши, тя може да загуби делото, дори ако правото е на нейна страна.
Некомпетентността и незаинтересоваността на държавата в гражданските дела демонстрира общото състояние на държавата и дава да се разбере що за субект е тя и в наказателните. Много е лесно министър да излезе и да каже: „Докарахме бандитите, ама ги пуснаха от ареста”. Популярно е това. Но няма кой да каже, че е важно да докарате не бандитите, а документите които доказват вината им. Арестът на един човек е най-лесната част от борбата с престъпността. Все по-трудно е човек да се скрие, има Европол, Интерпол, споразумения за екстрадиране и пр. Дори на супер едри риби по света им е трудно да избягат за дълго, ако ги обявят за издирване. Арестът обаче не е борба с престъпността. Борбата е доказателството.
Това да представиш група хора в съда с твърдението, че те са „трепачи”, и нищо повече, това поведение по нищо не се различава от това да отсъстваш от съдебната зала по граждански дела. Като съдията погледне документите и адвокатите кажат: „Няма доказателства”, той гледа, чуди се, мае се, пита прокурора, и накрая просто пуска арестуваните. Защото липсата на доказателствата е другата форма на неявяването в съда. Формално си там, но не носиш нищо с теб. Това е все едно в описания гражданско правен пример, да се яви някой юрисконсулт и просто да мълчи. Ефектът от явяването му е нулев.
Въпреки всички тези обективни факти, също обективен факт е, че популизмът по отношение на съда е много ефективен. Гражданите просто нямат необходимата демократична и правна култура. Мислещ човек не може да приема тези истерични атаки като нещо нормално.
Парадоксалното е, че се получават атаки от страна на болната глава към здравата, и от една супер некомпетентна и корумпирана система към друга, която е далеч по-добре от нея. Внушава се, че съдът е някакъв безконтролен субект, който лесно се корумпира и единствената му цел е да се наговори с престъпниците. Всъщност е точно обратното.
Договарянето с престъпниците е много по-лесно, и много повече се случва, на ниво „полиция”. Ако полицаят си затвори очите, или ако някой началник осигури закрила, всеки престъпник може да си свирка доволно, и той никога няма да стигне нито до съд, нито дори до прокурор.
Договарянето с престъпниците е много по-трудно на ниво „съд”, защото заради важността на съда, в него има фундаментални механизми за контрол. Тъй като това е последно звено, и се решават житейски проблеми окончателно, затова е предвидена тежка процедура, преди самото окончателно решение. В името на този контрол, и на тази процедура, е кардинално жертвана например идеята за бързо правораздаване. Всяко правораздаване е бавно – именно защото трябват много процедури. Много лесно би било да отидете двете страни при съдията, той да ви изслуша, и до 15 минути да постанови окончателно решение. Точно така между другото става с корумпираните полицаи. Ако решат да те спасят, решението им е окончателно.
Но съдът не може така. Има много процедури, които всяка от страните може да изиска, за да защити интереса си. Дори първата инстанция да те пожали, има втора и трета. Вероятността все да попадаш на склонни към корупция съдии е доста малка.
Всичко това е система, измислена не в България, а още със самото създаване на съвременния вид съдебна власт. В нея има огромен вътрешен контрол, какъвто няма в нито една друга власт. Никъде другаде няма този тип обжалвания, толкова много права за всяка от страните, няма дори елементарната равнопоставеност на страните. В един административен процес например гражданинът не е равнопоставен на администрацията. Той може основно да се моли за нещо и да си плаща таксите. Всичко останало е преценка на бюрократа срещу него. В съда не е така – гражданинът е равен на отсрещната страна и може да дава своите доводи наравно с нея, т.е. да защитава интереса си.
Очевидно – чисто организационно и процедурно, съдебната власт не може да бъде по-корумпирана от изпълнителната. В съдебната власт стигат много по-малко казуси, защото преди това те минават през изпълнителната. В съдебната власт има огромен вътрешен контрол, наречен „инстанционен”. Така пълна пародия, и подигравка със здравия разум, е МВР да атакува съда на тема „корупция”.
Публичните атаки срещу съда представляват нарушение на основен демократичен принцип, наречен „разделение на властите”. Това е груб опит да се подмени липсващата работа на МВР с послушни съдии. Като полицията не може да събере доказателства, не може да прави разследвания, а полицаите се корумпират, като всичко това е факт, излиза министърът и прехвърля собствената си вина на съда – „ето пуснаха ги”. Но то всеки може да арестува някого и като го пуснат, да се бие в гърдите и да вика: „Герой, Герой…” Това не е никаква работа, но парадоксалното е, че това абсурдно поведение се харесва на абсурдно мислещата аудитория. Аудитория, която е склонна да заплюе съдиите, без изобщо да попита има ли доказателства, или защо „еди кой си” изобщо не се е явил в съда.
Съдът обаче е гаранцията за правата на същата тази аудитория. Защото ако няма независим съд, държавата няма да има пречки да стане тя самата престъпник. Ако няма кой да претегля доказателствата, тогава Цветанов ще може да арестува всеки по свое усмотрение, и да го вкарва в затвора. Без оглед виновен или невинен. Без съда властта на правителството би станала огромна, то би се самозабравило и би поробило собствения си народ. И тези патетични думи не са на автора на тази статия, а са на философите на самата демокрация.
Деспотичните режими са по-корумпирани от демократичните. Това е обективен факт. Така като ни вадят тезата „дайте да ограничим съда, за да се справим с корупцията”, фактически искат от нас да им дадем права за абсолютна корупция.
Съдът е важен не заради съдиите, а заради гражданите. Дори да има корумпирани съдии, независимостта на съда не може да се намалява, защото бихме стигнало до нещо по-лошо. Решението е да се изобличат тези съдии, а не да се разрушава идеята за независим съд. Но разобличаването на корумпиран съдия отново е трудно като работа и иска много „копане”, както и при всички други престъпления, по които на МВР изобщо не му се „копа”. И затова се предлагат лесните решения. „На работата лекото, и на баницата – мекото”. Ето това прави МВР. Но ние – гражданите, трябва да сме глупци да позволим да ни отнемат независимостта на съда, заради комплексите на фуражките.
Борбата с престъпността е тежка и трудна. Тя не предполага лесни решения. Последният и очевиден пример отново идва от САЩ – демонстративно арестуваният губернатор на Илинойс Род Благоевич, не беше осъден. Делото съвсем наскоро беше прекратено и върнато за ново разглеждане, защото съдебните заседатели не стигнаха до убеждение за вина по повечето въпроси. Всъщност признаха го за виновен само за някаква глупост – за това, че излъгал ФБР в показанията си. А за тежките обвинения делото пропадна. От 24 обвинения, 23 отпаднаха и се отива на ново дело. Виновен ли е съдът?
Не е лесно да се събират доказателства, да се работи при тежки условия, при много корупционни предложения, при корумпирани началници, които закрилят престъпниците. Не е лесно на българския полицай. Но това означава, че трябват промени в полицията, а не че трябва да ликвидираме съда, та да ни е лесно и без сериозна полицейска работа. Това не означава, че трябва да заменим съдията с чиновник, подчинен на министъра на вътрешните работи, който само да подписва. Трябва да лекуваме болестта там, където е – в МВР, а не да създаваме нова болест като обезличим съда.
Българските съдии не са светци. Има и там плява. Навсякъде има. Но в момента българските съдии – повечето от които не са никаква плява, са преградата между нас и произвола на полицейщината. Трябва да ги подкрепяме, защото те също са хора, а натискът е огромен. И ако не издържат, за да не звучи абстрактно думата „полицейщина”, нека кажем грозната истина какво означава тя. „Полицейщина” означава това дето го правят катаджиите, умножено по 100, и приложено във всяка една област на живота. „Полицейщина” значи да ти позвъни полицай на вратата и да ти каже, че си ограбил банка, и ще те арестува, освен ако не му дадеш нещо. И ако не му дадеш, наистина ще те арестува, и няма да има кой да каже, че не си ограбил банката. В момента полицията не може да ни налага произвола си, защото има съд, където да се обърнем, който да отсъди според закона. Но ако смачкат последната преграда - съдиите, нас после дори няма да ни видят като ни мачкат.
Може масовата публика да не разбира в момента всичко това, но тия дето го разбираме, трябва да направим така че и публиката да го разбере като си повиши правната и демократичната култура. За да не го разбира от личен опит в реалния живот като изгубим свободата си…
Добри Божилов
23.08.2010
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie22]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley22.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram