Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - форум: Клубен живот
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна
 Ваши стихове
Автор: __SpOO__   
Дата:   28-09-10 23:05

Предполагам и дори съм убеден, че много от потребителите на форума са писали преди време или дори някои още пишат стихове.

Който има желание да ги сподели нека да не се притеснява и смело да ги извади на показ [smilie24]

[beer]

Аз ще извадя от прахта на изминалите много години опитите ми за стихове като тинейджър [smilie5]

* * *

Сърцето ми за тебе плаче

душата ми по теб тъгува.

Без теб съм аз като сираче,

което за родителите си бленува.



Аз искам само теб,

в сънищата си аз те желая.

Със тебе всичко ми е в ред,

в мечтите си за теб мечтая.



Сега далече пак си ти,

тъгата ми по теб расте.

Къде са приказните ти очи,

като звезди на нощното небе.



Без тебе аз съм друг човек,

безпомощен и тъй самотен.

За мене ти си като лек,

със тебе ставам аз страхотен.


* * *



Липсваш ми, когато си далеч от мен.

Кога ще се завърнеш ти?

Аз искам ти да си до мен,

това са моите мечти.



Със тебе аз се чувствам жив,

присъствието ти живот ми дава.

Моментът с теб е тъй красив,

не мога аз да те забравя.



Копнея всеки ден за теб,

копнежът ми отвътре ме изгаря.

Дали сърцето ти е лед

или пък чувствата ми то долавя?


* * *



Когато те видях за първи път,

помислих си за миг тогава.

Дали си ти от кръв и плът,

ти бе пленително красива.



А после много седмици наред,

изгарях дълго във любов по теб.

Мечтаех скришом само за мига,

когато можеше да бъдеш моя!



Нататък всичко стана като в сън,

да знаеше тогава само.

Как исках аз, излизайки навън,

да сложиш ти глава на мойто рамо.



Когато ти за пръв път ме целуна,

почувствах се така щастлив.

Като делфин, играещ в синята лагуна,

ще помня вечно аз този миг красив!



Сега, когато ти не си до мен,

живея си със мисълта една,

че ще те срещна аз във утрешният ден,

но дали това е отредила моята съдба?


* * *



Кали, О ти богиньо моя,

не мога аз да те забравя.

Седя сам в свойта празна стая,

сълзите ми не спират, за теб сега аз ридая.



Защо ти своя поглед така от мен отвърна,

желая аз сега да те прегърна.

Мечтая да чуя стъпките ти в мойта опустяла стая,

ще се почувствам сякаш съм пред портите на Рая.



Но далеч от мен сега си ти,

не искаш и не чуваш отново моите молби.

О, как искам да почнем пак всичко отначало,

отново тръпки и страст напират в мойто тяло.



За твойте ласки отново пак аз мечтая,

за друг сега са те и ето аз продължавам да ридая.

Мечтите ми изпълват всички мои дни

и ето пак лицето ми облива се в сълзи...



Недей забравя ме, богиньо моя.

Сега седя пред статуята твоя,

седя и гледам право в твоите очи

и моля те, недей изтрива спомена за мене ти.



Не мога и не искам без Кали да живея,

ридаейки за нея отново аз на колене жалея.

Любов моя, ела и вземи ти моя живот.

Единствена утеха така аз ще намеря,

почивайки дълбоко под земята, лежейки в моят гроб!


Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: kaiser.soze   
Дата:   28-09-10 23:06

чакай да отворя лексикона [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:11

Сръмувъм съ. [smilie8]

Ного добър иначе, но...

Впрочем такава тема навремето май имаше.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: __SpOO__   
Дата:   28-09-10 23:12

Преди да я пусна аз потърсих дали няма пускана, но нещо не можах да открия.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:12

Аре от мене да мине.



Твоето нежно могъщество, твоето страшно могъщество
- защо ме докосна и просна ме ничком?
И никога няма да бъда пак същия,
дори да те няма, щом теб съм обичал.

Твоето нежно и крехко могъщество
- душата на малка богиня езическа,
с Христова заблуда - на шията кръста,
оставаш в играта си болезнено истинска.

Защо душата ми така измъчваш
и в нея съграждаш езически капища?
Защо ми се иска без край да е пътя,
дори без надежда, все теб да очаквам?

Отново до мен си - подкупващо крехка
и радост, и болка до вечност са същите.
но все пак ми става и светло, и леко
от твоето нежно и страшно могъщество.



Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:13

Всяка вечер се изправям срещу себе си,
за да докосна Твоето отражение.
За кой ли път все същите потребности
посрещам с чаша ледено съмнение.

Оставам насаме със своята религия
и правя жертвоприношение - пореден ден
пред хоризонти вечно недостигнати,
а може би за някои други път обикновен.

Само аз познавам в Теб Богинята.
И само аз сърцето си изтръгвам в жертвен дар.
Макар че надали ще те достигна,
за да пламна безпаметен в твоя пожар.

Всяка вечер се изправям срещу бездната.
Продавам си душата - срещу Твоя лик.
По своята Богиня вечно, знам, ще чезна.
Прости ми, Свети Боже! Аз съм еретик.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:14


Снежни копнежи пеят през зимата,
бели гори в слънчев огън искрят,
сребристи кристали, тихо отлитащи
сред ледно мълчание бавно горят.

Без думи говорим в мълчание бяло
и бяла безкрайност в очите боли.
Сред ледният вятър скитащ се вяло
бляскав порой от кристали вали.

Дали в безкрая бял ще се изгубим,
или ръка в ръка до края ще вървим?
И всеки поглед, без излишни думи,
без звук за светла любов ще мълви.

Огън сред ледена зима ще пламне,
сребристи звезди в нас ще искрят
и обич безкрайно-красива и жадна
ще разпали пожари по зимния път.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: ellisaveta   
Дата:   28-09-10 23:15

Бре, това като за Императрица писано [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:16

Над разпръснати дни през годините
минава погледът ми, за да те намери.
И тъй безкрайно става миналото
- път през времето, без знаци и без бариери.

Помня игрите и топлите вечери,
небето, звездите, дни и следобеди.
Толкова близки и много далечни
в съня ми шептят неподреждани спомени.

Помня очите ти, ръцете, усмивката,
нозете ти бързи, косите от злато,
как след игрите бе сладка почивката
и тъй отминаваше лято след лято.

Дали съм сънувал не знам, но те срещнах,
дори да е сън, той сякаш е истина,
щом в него постигнах най-важното нещо
- на своята мечта аз да кажа "Обичам те !".

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: kaiser.soze   
Дата:   28-09-10 23:16

Импе, със Ш и Щ нарочно ли си играеш [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:17

Нашата улица


Помня я сива, зелена и слънчева,
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.

Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните, ласкави вечери,
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.

Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.

И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен,
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: ellisaveta   
Дата:   28-09-10 23:17

Импето е талант, аз се отказвам да постна моето (то е едно) [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:18

България

Земя зелена и земя пустинна,
ограбвана, въздигана, опожарявана,
земя на голи чуки и градини,
обругавана, бленувана, възпявана;

Земя на светци и на предатели,
на роби, на борци и на поети,
земя на нихилисти, на мечтатели,
на юнаци, на крадци, на клетници -

Защо пред теб се чуждите прекланят,
защо те своите проклинат,
защо децата ти все чувстват се измамени
под твоето небе най-синьо?

Напоеното със кръв от всичко най е ценно,
съживената със пот земя е свята,
пред времето си ти нетленна
- страна най-дивна на земята.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:19

Македония

Не спи кръвта в гръдта ти от камък,
жертви незнайни в нощта пак крещят,
в небето догаря бунтовния ти пламък,
помнят скалите не една храбра смърт.

Сенки зловещи шепнат предания
- черни забрадки над женски лица,
в безкрайна епоха на гнет и страдания
калиха се с болка горещи сърца.

Гордо над тебе синее Пирина
и Вардар в сърцето ти тихо шуми,
и спомен за кървави бури отминали
хвърля сянка над твоите дни.

Но ти беше горда. Ти беше силна.
Пред никого никога чело не склони.
И Старата мура в сърцето на Пирин
Вечна и Свята над тебе шуми.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: HP   
Дата:   28-09-10 23:19

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:20

Змей


"- Своето име
кажи ми
- хвърли ме
във огнени бездни със своите крила.
Аз те заклинам:
чуй ме,
вземи ме,
далеч отнеси ме
- където поискаш!
Ела!

През
бездни
- години -
през зими
и
дни
- (запалена, луда - кръвта ми шуми) -
изпий моят зов
- цяла вечност жадувах аз твоите обятия
- мечтаех,
копнеех
за твоята любов,
всяка нощ чаках,
заклинайки мрака
Да върне легендите, сърцето ми, теб.
Аз креех с години,
преглъщах проклятия,
но вярвах, че има
те, мечтаех за теб.

Теб чакам
- открий ме,
покрий ме
сред мрака
с гопещи крила!
Аз твоя съм - ти си един,
ти бента на моята страст ще строшиш,
ела,
прегърни ме, ела,
да горим
навеки сред огън-желание - виж!
Виж моята жажда
как ражда
се пак сред нощта!
Мечтая отвеки, до смърт да крещя
в истъпление страстно
сред твоите ласки
- желана,
владяна
от своите мечти!
Аз толкова чаках те с жадни очи,
тъй сляпо безумно жадуван си ти,
но мракът край мене все сляп е. Мълчи."


Но ето
- небето -
на две се прекърши
(застинаха в ужас далечни звезди).
През луди
луни
и
води
(земята се гърчи, в пожари обляна):
свирепата рода на змея Огняна
връхлита, усетила празник и кръв!
И бялото
тяло
на хубава Рада
изчезва сред облаци дим и наслада,
пропада
сред
бездни
от демонска стръв,
потъва в мечтите си, в огън и страст,
сред ласки безумни на огнена паст,
гората поляга без буря, когато
в небето изгубва се огнено ято.



Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:21

Стига ви за днес толкова култура. [smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: TonevJr   
Дата:   28-09-10 23:25

При мен е следното:

Чета Goethe...искам да пиша и аз...прочитам го още веднъж...и се отказвам,защото просто виждам,че няма смисъл![smilie5] Този човек е толкова гениален,колкото автори е виждал този свят до момента!

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: slivenski   
Дата:   28-09-10 23:27

Брау, Импев! [smilie5] [beer] [beer] [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:28

хахахах - тоже същото за Колю Вапцаров. След 9.ІХ кой ли не се е пробвал да пише като него, заради измамната му простота, ама никой не е успял, защото тази простота всъщност е една убедителна маска на феноменалност, уникалност и гениалност.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:30

Благодаря Сливенский... Добре че Спооо не поиска да пействаме туканка авторски разкази, да не говорим за романи... [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: iPonche   
Дата:   28-09-10 23:33

Е, много сте добри! Мен ме е срам да покажа мои неща [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Veronique   
Дата:   28-09-10 23:35

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: Императорът.   
Дата:   28-09-10 23:40

И-вет, И-вет !!!

Пусни. [smilie24] [smilie24] [smilie24] [smilie24]

Вероник - ти ли пък не знаеш? [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Ваши стихове
Автор: iPonche   
Дата:   28-09-10 23:46

Лаишко е, но ето:

Стъкълца

Стъкълца от счупеното огледало сипят се по моите коси,
ще ги отрежа рано още в слънчеви роси и не ще очаквам твойто рамо,
не ще очаквам нищо щом тъй много ще боли,
а душата-птица бавничко ще си кърви.

Вървях аз много в прашен и мъгливи свят, нямам нужда аз отново да те срещам пак.
Болката е тъй ужасна и срамът, нека да ти бъде ясно вече не е твой светЪТ.

И сърцето бие тихо, бавно, спира то за миг и ПЛАВНО
тръгва в нови ритъм, независещ от душа.
Тъй сълзите капят бавно от натъжени слънчеви очи
и разказват като тайна за отминалите дни.

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.