Автор: Julius_
Дата: 07-08-10 06:18
Последица от неуспешния опит да бъдем онова, което не сме, а искаме да бъдем!
1. КАКВО ДОБРО СЪМ ТИ НАПРАВИЛ, ТА МЕ МРАЗИШ
Продукт на рядко срещаното у нас благородството на подкрепата без корист! Парвенющината да помогнеш, но само ако се напише в някой вестник, ако се чуе по някоя телевизия... да дадеш пари, но така че и глухите бабички чуят и то не само тези в махалата, но и околните села...
Такава "помощ" винаги отнема достойнството на получилия помощта! Оттук и озлоблението...
2. СВОЕТО ОПЛЮВА, ПРЕД ЧУЖДОТО СЕ КЛАНЯ
Закърмени с илюзията, че сме равни и който излезе по-нагоре, ако може да го дръпнем и изравним със себе си... най-добре ще се почувстваме!
Истината е, че по този начин непостигналите нещо не само искат да унижат постигналите го. Така те си въобразяват, че се изравняват с тях.
3. НЕ ИСКАМ НА МЕН ДА МИ Е ДОБРЕ, А НА СЪСЕДА ДА МУ Е ЗЛЕ
Най-българският от всички български парадокси. И най-често срещаният.
Само в общата, в споделената лоша съдба, и в общата нещастна орис българинът, вече не завижда, не се озлобява, не мрази... тогава дори е склонен да помага (вж. т.1 ).
4. И САМ ДА СЪМ В ТРАМВАЯ - ПАК ЩЕ СЕ БЛЪСКАМ!
Тази "велика" жизнена концепция се приписва на шопите, но тя е дълбоко българска. Типична реакция (когато махалото се залюлее от едната към другата си противоположност) на "максимата на оцеляването" от турско време: "Напред не излизай, назад не изоставай, в средата калабалък не прави!" От нежеланието за привличане на внимание към неудържимата нужда от такова!
5. МНОГО СМЕ ХРАБРИ, НО НА ДУЕЛ НЕ ИЗЛИЗАМЕ!
Или т. нар. "Синдром на халището" - комбинация от публичен страх и домашен героизъм!
Българина е смел... но предимно когато няма риск, когато няма опасност - на маса (и при условие, че никой не подслушва), вкъщи под юргана, под халището където е само с жена си - ТАМ той слага всички на мястото им... и Лукойл, че му вдигат цената на бензина, и ДКЕВР дето му вдигат газа, но иначе...
Интернет (особенно анонимните форуми) се оказаха идеална среда, халище, юрган за освобождаване на натрупаното напрежение!
6. НАЙ-ОБИЧАМЕ ДА ГОВОРИМ ЗА РАБОТА,
КОГАТО СЕ ВЕСЕЛИМ, А ЗА ВЕСЕЛБА - КОГАТО РАБОТИМ
(Съществуваща разновидност - "Да говорим за жени в казармата... и за казарма пред жените"! Разновидността има вероятност да отмре, когато "им падне" и на последните отслужили... или поне жените в тяхната компания разберат това ).
Да говориш на празници за работа и ядове... а на другия ден да говориш пред колегите си "как си се веселил"... Все форми за търсене на внимание, но по различни начини - на веселите с тъжно, на тъжните - с весело!
Недай си Боже пък българинът да е чукнал „нещо по-младо", или да се е напил - до обяд ще обикаля едната половина на предприятието, следобяд - другата, да разказва какво е било и как. Умираме да ни чуят какви любовници сме и как мъжки сме се напили...
Съществуват и други парадокси, но тези са най-ярките. Така или иначе ролята на всички тях е роля на компенсаторен механизъм; компенсация за това което не сме, което искаме да бъдем и което за наше нещастие други вече са постигнали, а ние не отказваме да го приемем!
...Законът на халището е КОМПЕНСАТОРЕН закон. Но той разкрива една същност, която върви с националното ни битие, формирана от исторически обстоятелства, той е закон на нашата дву- и триполюсност като народ - нерядко едно да мислим, друго да говорим, трето да вършим. Това е закон, който ни е натоварил с последиците на една недостатъчна гражданска и личностна сила, който ни е обременил с онази зародена още в турското робство потребност от двузначност на поведението, която десетилетията са развивали и превръщали от сигла и изгода в последователен закон на национална същност...
Изниква въпросът - ще ни придружава ли той во веки веков, ще дойде ли времето, когато ще се освободим от неговата двулична намеса в мисленето и делата си?
Кога ще станем свободни хора в пълния смисъл на думата? А не само физически?
Из "БЪЛГАРСКА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ", М. Семов.
|
|