Автор: Lalinda
Дата: 22-06-10 17:12
Преди време (когато снимах диапозитиви) се притеснявах от жици и части от автомобили в кадър, но после са научих да ги ретуширам.
Веднъж ми се случи да опитам да снимам човек в крайна нищета, покрай стените на Маракеш... Човекът бе се сврял в нещо като количка и когато насочих обектива към него, някакси умолително ме погледна и разбрах, че не иска да бъде сниман - не толкова той самият, а нищетата му.
Иначе, допускам, че ако бяхте видели кадъра, щяхте да го възхвалявате, пишейки неща от типа на "силно, силно" и разни други, да речем, тук му е именно мястото, простотии... Защото, помислете си, какво хубаво има в това да покажеш нечия крайна нищета.
То и затова не снимам хора.
Още по-малко пък и бих ги показвала публично...
Писала съм под тукашни кадри на изнемогващи под тежестта на товара си - бил той физически или морален - баби, но не съм срещала разбиране.
Народът си снима и мисли само за славата и точките си...
Да де, надявам се прочелите това, да се замислят понякога за героичния си избор на модели и обекти...
***
Мда, веднъж имах идея да снимам и преливащите от боклук кошчета около езерото в Дружба и да ги покажа в Общината.
Обаче, викам си, с какво бих се различавала, направя ли го, от всеки от вас, който е показвал тук преливащи контейнери?
Затова и не го направих, запретнах ръкави (а тъкмо се връщах от Франция - това за HP) и събрах, на няколко обиколки, боклука от тридесетте кошчета около езерото, които за двуседмичното ми отсъствие преливаха ли, преливаха...
|
|