Автор: alfonsito
Дата: 06-06-10 19:58
С усмивка на дете
аз те помня и днес
и в моето сърце
мястото е за теб.
Загубих те преди,
но сега ме боли,
рискувах и простих,
но все още си ти.
Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.
Уморени
пак се връщаме там
да намерим
част от себе си.
Знам,
ще остане
тази болка във нас
и ще пари
знам.
Ще пари.
Аз не съм дете,
но рисувам цветя
слагам в тях и теб,
ти за мен си света.
Плаках и мечтах.
Бях безкрайно сама.
Исках да простя,
но избрах да мълча.
Уморени
търсим пак любовта
да поправим
всека грешна следа
и да пазим
всичко дето за нас
да рисува пак,
да ни дава живот.
Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.
Тичах-не успях.
Бързах-закъснях.
и без теб живея без сърце
С поглед на дете с ледено сърце
рисувам аз нашите цветя.
Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.
Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
, наистина издържана отвсякъде ...
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram