Автор: asahi
Дата: 04-06-10 21:10
В същия друг форум потребителят Илковски е казал следното:
"Това беше най-хубавия концерт, на който съм бил до сега. Хора, това е БОБ ДИЛЪН!
Толкова емоция имаше в моята групичка малко зад оркестрината. Около нас имаше и други млади хора. Дилън се държа много професионално, който е очаквал да каже "Здравейте" на нашия език, е или глупак, или просто не знае абсолютно нищо за Дилън. Да не си мислите случайно, че като отиде в Истанбул, ще каже на публиката "Мераба"? Въобще, на много глупости се начетох днес. Пред нас имаше хора, които дори не пляскаха след песните.. Явно и повечето типове, които коментират концерта са до подобна степен безразлични към легендата. Иронично е, защото точно в този момент се сещам за журналистите, които бяха в залата, и същевременно с това гробовния въпрос в Ballad of a Thin Man - "Something is happening but you don't know what it is, do you Mr. Jones?". Наистина е много голям в моите представи. Снощи се убедих и, че е гениален. Само той може да вземе така тези прекрасни песни, и да ги изпълни по толкова различен начин, и с такъв неповторим стил. За мен не подлежи на коментар, че идването на Дилън в София е музикалното събитие на 2010 в България. С уважение към АС/DC и другите големи имена, разбира се. Концертът страшно много ми хареса, почти през цялото време бях като втрещен, хипнотизиран и наелектризиран. Страхотно се почувствах, когато Дилън пусна оранжевата светлина, която приятно огря и стопли сцената. Песните бяха изпълнени професионално, на нивото, което може да се очаква само от бенда на Боб. Когато се появи логото вече с моите познати бяхме точно зад оркестрината и гравитацията не ни държеше. Беше нещо неописуемо. Толкова близо до него бяхме!!! Не чух някои от тези, които ме трогват най-много, но пък чух други такива, като например: Leapord Skin Pill-Box Hat, Just Like a Woman, A hard rain's gonna fall, Lovesick, Jolene, Highway 61 Revisited, Ballad of a Thin Man (!!!! Тази специално вдигна на крака цялата зала като че ли, удари ни като чукчетата на пианото в студийния запис, увеличено няколко пъти по сто), Blowin' in the wind, Like a rolling stone (Не очаквах на живо да ме трогне толкова, но уви, много ме трогна). И още други, които не бях слушал много преди това. Мечтата ми беше да си взема автограф от него, и факта, че не се изпълни, ме натъжава, но е хубаво човек да мечтае. И да има такива.
Живот и здраве, и късмет, догодина пак да ни посети. Не очаквах така да ме разтърси това събитие.
Позитивно промени живота ми.
Както е казал и самия Боб:
"Well, my hat's in my hand
Babe, I'm walkin' down the line
An' I'm lookin' for a woman
Whose head's mixed up like mine
Well, my head's full of questions
My temp'ature's risin' fast"
Няма втори такъв
Приятели почитатели на Дилън, поздрави! "
Аз съм малко по-обикновен и вероятно нямаше да схвана тънката червена линия.
Може и да съм тъп, в крайна сметка.
|
|