Автор: BirdOfPray
Дата: 28-04-10 12:33
Контактната импровизация като метод за самоусъвършенстване
Искали ли сте някога да откриете танц, който да танцувате така, сякаш никой не ви вижда, от сърце, с невероятна свобода, която да извира от всяка клетка на тялото ви. Търсили ли сте спорт, който да прави тялото ви ловко и силно, без да го изтощава?Мислите ли, че е възможно да има такава практика, която да успокоява ума подобно на медитация, да прави тялото здраво и да отпуска мускулите, както йога, да освобождава от вътрешни бариери също като психотерапия? Ако питате дали има пространство, където хората могат да са такива, каквито са, искрени и отворени като деца. Пространство, където можем да усетим и разберем друг човек, дори напълно непознат, без думи, но дотолкова, че да можем да се движим и взаимодействаме в пълна хармония...
Моят отговор е, да. Има такъв танц, спорт, метод, практика. Има такова пространство.
Казва се контактна импровизация.
http://www.facebook.com/group.php?gid=10150127652040357
През 1972 година американският гимнастик и хореограф Стив Пекстон събрал няколко студенти-хореографи, за да проведе един експеримент. В продължение на две седмици те живеели и работели заедно в едно затворено пространство, а задачата им била да изследват възможността за обща танцова импровизация.
Отказвайки се от всички ограничения и предварително зададени форми, те трябвало спонтанно да се движат като запазват контакт един с друг и построяват диалог чрез движение. Играейки си с гравитацията и инерцията, те изследвали възможността за физически контакт с партньора чрез подскоци един върху друг, поддръжки и прехвърляне на тежестта, балансирания, падания, обърнати положения, общи превъртания, въртения, триения и хлъзгания.
Това не било нито гимнатистика, нито йога, нито бойно изкуство, нито акробатика. Те се движели без музика, и това трудно би могло да се нарече танц. Но те просто експериментирали и не знаели, какво ще се зароди от това, както не знаели и как се трансформират двигателните навици на тялото. Те не знаели, как ще се промени съзнанието им. Защото тази нова форма на движение изисквала сериозна вътрешна работа – постоянна концентрация и внимание, отговорност и осъзнаване.
Оттогава са изминали вече почти 40 години. Сега контактната импровизация се счита за един от видовете на съвременния танц и се практикува по целия свят, като всяка година завоюва все повече и повече поклонници. В големите градове се провеждат редовни занимания, джемове под открито небе и международни фестивали. Контактната импровизация се интегрира и в съвременното изкуство, като например пърформанси и театър на танца. Тя се преподава и в хореографските и актьорски школи като отделна дисциплина.
Една от любимите теми на Стив Пекстон е простотата в движението. Тази простота е заложена и в неговото творение – контактната импровизация. Първоначално тя имала само физическа страна без привнесени каквито и да било метафизически смисъл, психология, философия или религия. И именно благодарение на своята простота, тя се превърнала в абсолютно отворена форма, в която всеки човек може да намери нещо свое.
В резултат на това сега контактната импровизация се практикува и като танц, и като арт-спорт, и като терапевтичен танц (арт-терапия), и даже като медитация. Тя е интересна и за професионални танцьори, и за тези, които никога преди не са танцували. За любителите на екстрийма, риска и за онези, които са склонни към съзерцателност и самопознание. Контактната импровизация привлича хора и от творческите, и от обикновените професии; практикуват я както привърженици на източните практики, така и хора, които са далеч от каквато и да било религия или духовност.
Независимо от този калейдоскоп от значения, контактната импровизация във всеки един контекст си създава собствено пространство, което и позволява да бъде особен вид метод на самоосъвършенстване. Доколкото хората, които влизат в пространството на контактната импровизация, съзнателно търсят път към трансформация за себе си, за разширяване на собствените си граници, преодоляване на някакви бариери и завоюване на по-голяма вътрешна свобода.
Наташа Голубцова и Дарияна Неделчева
|
|