Автор: algaivel
Дата: 01-05-10 15:25
препрочитам това:
За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
и картини ненарисувани,
за чувствата неизлети,
и танци неизтанцувани,
за стихове ненаписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
за любови несподелени,
за всички прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "обичам" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени
сега е моментът да мислим защото
не знaем тук колко остава ни!
, а също така и това:
Всички можем да мечтаем,
ако спомним си, че сме деца!
Всички истината знаем,
ако мислим със сърца!
Всички можем да обичаме,
щом прозрем, че сме Едно.
Всички в нещо си приличаме-
можем да творим добро!
Всички можем да простим,
ако в болката съзрем урок.
Всички можем да вървим
в общия ни път към Бог!
Всички можем да летим!
И да правим чудеса!
Всички можем да летим,
ако вярваме в това!
пускам си тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=3ljmk3MqaNA
... и се пренасям сякаш в друг свят
Вие как се справяте?
|
|