Автор: ffwd
Дата: 01-05-10 14:11
Пращам ви поздрави от социалистическа Гърция, остров Тасос!
-----
Първи е май ден на първоаприлската линия на партията
By Иво Инджев ⋅ май 1, 2010 ⋅ Post a comment
Всички знаем, че зародилият се като празник на работническата солидарност 1-ви май се изроди през годините на комунистическата диктатура в парад на номенклатурната суета, илюстрирана от огромни портрети на другарките и другарите, на които сами те махаха от трибуната на мавзолея на сталинския слуга Георги Димитров. Голяма низост е това да поздравяваш себе си от недосегаемата висота ( житейски, управленски – всякак) платформа на една морга. Това благоволение към впрегнатите да носят образа ти т.н. народни маси, си остава най– красноречивото онагледяване на комунистическото лицемерие. В този смисъл Първи май си беше Първи април на комунизма- официален почивен ден за истината.
А истината беше, че потиснати работници имаше и тогава, но лъжата ги беше затиснала и от тях се искаше да бъдат единствено и само доволни, щастливо усмихнати и благодарни на Партията.
Разбира се никакъв антикомунизъм не отменя правото на работниците да имат свой празник. Въпросът е как той се използва за идеологически цели от политическите спекуланти, яхнали яките гърбове на “бачкаторите” . Тези ездачи са обсебили и оседлали от десетилетия работническото чувство за справедливост, а понякога и на разбираем гняв, за да ги “водят”. Накъде? Ами към “светли бъднини” в тунела на задаващите се фарове на насрещния локо(мотив) на…труда. А той е, о, идеологически ужас, н.в. Личният мотив.
Личният мотив, при цялото старание на тоталитарната машина да бъде изтребен, изскубнат, смазан, затворен в концлагери се оказа непобедим от лабораторно отгледаните вируси на красиво звучащите, но грозно налагани със сила и кръв идеологеми за приоритета на “общото благо” над (уж) егоизма на “частника”.
Лъжата обаче, макар и сразена на фронта на прагматизма, продължава да марширува пред очите ни. Толкова сме свикнали с нея, че дори не я забелязваме. Не съзнаваме парадокса, че въпреки провала на идеологията, носител на лъжата, нейните знаци са навсякъде в България. Тук е страната на Първомай, Димитровград и Благоевград. И на паметниците на окупационната сила, която ги е наложила със сила, но получава и днес адмирации за това “от благодарния български народ”, както пише на най-високо стърчащия от тези топоними на сталинизма в центъра на София.
В страната на победилия Първомай ( бивш Борисовград до 1947 г.) няма нищо първомайско в икономиката и в битието, определяно от реалностите на победилия Личен мотив. У нас е почти като в Китай : личният мотив е локомотивът на стопанството, но доста хора, на които вече е позволено да стопанисват личния си живот, се кланят на старите идоли на т.н. колективизъм.
А може би просто са престанали да ги разпознават като такива? Възможно е, но не е много ласкателно. Защото “ да не знаеш историята, означава винаги да бъдеш дете”, е казал Цицерон преди повече от две хилядолетия. Мисълта на тази личност оцелява над двайсет века. Това би трябвало да е поучително. За двайсет години “преход” е време да пораснем. Навън е двайсет и първия век на солидарността между личностите, способни да мислят самостоятелно.
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram