Автор: Lalinda
Дата: 23-04-10 19:26
Аз пък като дете си пишех с хора от цял свят и не помня някое писмо да ми се е загубвало или да е било отваряно. Пишех си даже с някакъв чичко от Америка (тогава 40-годишните ми се струваха чичковци, естествено). Пишеше на бланки, на които бе щамповано don't pay war taxes. Получавах и доста книги от Франция за летящи чинии... И тях явно никой не ги е задържал...
Тъй че, много от слуховете за преследвана кореспонденция ми се струват силно преувеличени.
Впрочем, тия дни подреждах едновремешната си кореспонденция (от ученическите си години) и открих какви ли не писма: от Норвегия през Финландия и всички останали европейски страни, та до Мадагаскар, Цейлон, Бирма, сега Мианмар и Аржентина...
Не съм чувала да имам досие, щяха да ме потърсят, ако им трябвах за нещо.
Явно съм им се сторила безопасна, като на американския чичко, който ми пишеше, че му изглеждам много заета с разни фолклорни, танцови и музикални фестивали.
|
|