Автор: TheBossBG
Дата: 18-04-10 08:38
С риск да ме нападнат кучезащитниците ще разкажа моя опит по въпроса. Живея в панелка, има още два блока до нашия, образуват П. Появиха се едни "одомашнени" помияри, които по цяла нощ лаеха. Щом нещо мине наблизо. Без значение дали е човек, кола, котка, таралеж или катерица(живея точно до парка). Зимата някак ги издръжахме, спим на затворени прозорци. Но щом се затопли и настана чудо, има страхотно ехо и резонанс между блоковете. А и през нощта, като е тихо се чува все едно лаят в коридора. За мой късмет си спомням урока по биология за кучето, лампата и лигите. Та реших да пробвам теорията на Павлов. Въпреки, че съм противник на стрелбата в населени места(има си стрелбища и полигони за това)подпрях въздухарката на прозореца. Разстоянието до песовете е толкова голямо, че не мога да ги нараня. Но изпитват порядъчна болка, все едно си ги уцелил с камък. Та, разлайват се, аз ставам, отивам на прозореца, уцелвам едното, то изквичава и изчезват. Така точно една седмица. Явно разбраха: дразнител, лай, болка. И кучаата смениха тактиката. Появява се въпросният дразнител, те тръгват по него и едва когато стигнат зад отсрещния блок започват да го отлайват(зад блока няма болка ). Пак се чува кучешки лай, но е слаб, не кънти и резонира между блоковете. И така осигурих спокойния сън на 3 блока. А самите "кученца" се оказаха не съвсем безобидни душици. Около 3-4 месеца след моята "геройска" постъпка единият пес се беше нахвърлил в/у някаква жена и дойдоха кучкарите, за да го приспят със стреличка.
|
|